Ако те сърби лявата ръка – ще получиш пари. Ако те сърби дясната – приготви се да даваш. Когато излизаш от къщи, тръгни с десния крак – иначе няма да ти върви през целия ден. Кихнеш ли – някой те споменава. За да не предизвикваш злото, чукай на дърво. „Играе” ли ти лявото око, очакват те добри събития. Ако ти „гори” дясното ухо – за теб говорят хубави неща. Ако е лявото – злословят по твой адрес... Или беше обратното?
Едва ли можем да преброим всички суеверия, които съпътстват ежедневието ни. Повечето от тях нямат разумно обяснение. Други произлизат от разпространени народни практики и вярвания.
Според определението в тълковния речник на българския език, суеверен е човек, който вярва в свръхестествени сили. Думата „суеверие” е обяснена като „заблуда и предразсъдък”, а като второ значение – „поверие, вярване”. Известно е, че православието категорично отрича фолклорните гадания, извършвани с помощта на различни предмети. Както и народният съновник, съставен от предсказания за бъдещето според образи и събития, които ни спохождат насън и пр. Да не забравяме, че църквата има абсолютно същото отношение към астрологията и нумерологията. Според православието – официалната и най-разпространена религия у нас, Бог стои над всички обстоятелства и има силата да запази от всяко зло тези, които се осланят на неговата воля. Съдбите на хората са Божии съдби. Те не се определят от суеверия, числа, предпазващи амулети и пр. Независимо от това, много хора се съобразяват със знаци и поличби, постоянно ги откриват в света, който ни заобикаля. Редица традиционни вярвания са се отпечатали и в религиозните ритуали. Много са примерите за народни тържества, които по смисъл и календарно време съвпадат с големи църковни празници. Често те носят същото или подобно наименование, а елементи от народната обредност са се настанили трайно в църковната.
© Снимка: bg.wikipedia.org
Здравецът – едно от най-разпространените градински цветя у нас, е възпято в безброй песни. Според вярванията, ароматните му листа предпазват от лоши очи, от уроки и зли влияния, даряват здраве и сила. Някога младите момичета поднасяли на своя избраник китка здравец – знак за любов. Когато мъжете тръгвали на дълъг път, непременно им давали китка от вечнозеленото растение, завързана с червен конец. Правят го и много съвременни майки и съпруги, когато изпращат близките си надалече. Да припомним, че червеният цвят също има магическата сила да брани от беди и неприятности. И до днес на Гергьовден украсяват главата на оброчното агне с венец от здравец. А свещениците потапят китка здравец в чудодейната светена вода и освещават животното, преди да бъде принесено в жертва. С китка здравец те ръсят със светена вода и по венчавки, кръщенета, на големи църковни празници. Много често тази китка е здраво обвита с червен конец – някоя от жените, които помагат в църквата, е набрала и украсила цветето така, както е виждала да правят това нейните предшественички. Хората в България поднасят пред иконите на християнските светци дори мартеници – обичай, дошъл от далечното езическо минало на народа ни.
© Снимка: БГНЕС
„Денят се познава по сутринта” – казва българска поговорка. А едно от най-разпространените суеверия и до днес гласи: „Ако човекът, когото пръв срещнеш, е с пълни ръце, ще ти върви през целия ден.” А още по-добре той да е красив, здрав и с „добри очи”. Вероятно това убеждение се е затвърдило покрай многобройните народни обичаи, съпътствани от вярата, че пълната празнична трапеза привлича плодородието. А човекът с физическо здраве, материално богатство и добър нрав ще пренесе качествата си върху дома, ако го посети на определени дати. В нашия фолклор ще намерим много истории, в които главни герои са хора „кутсузлии” и хора, които вярват в суеверия. Ето накратко една от тях: Като излезеш от портата, гледай да не срещнеш бабата на съседа, онази с лошите очи – говорел един баща на сина си. Видиш ли я, направо се връщай. Каквото и да си решил да направиш, няма да ти върви. Според друго поверие, веднъж излязъл от къщи, човек не бива да се връща. Иначе късметът му ще избяга. Най-добре е да тръгне с десния крак. А за още по-сигурно – някой трябва да полее с чиста вода пред него. Къде сериозно, къде с усмивка много съвременни българи изпълняват тези малки ритуали.
Макар и позабравена, все още на много места у нас се спазва забраната да се подава ръка за поздрав през прага на къщата. Когато идват гости, гласи поверието, изчакай да влязат в дома ти. Тогава можеш да се здрависаш с тях, да ги прегърнеш и поздравиш с „добре дошли”. Сториш ли го през прага, носи нещастие. Също така не бива да се подават предмети, храни и пр. Може би трябва да си припомним, че прагът е едно от свещените места в дома на патриархалното семейство. В народните представи това е своеобразна граница между усвоено и неусвоено пространство. Когато младата булка влиза за пръв път в дома на своя съпруг, тя ритуално намазва горния и долния праг с мед и масло – за да е хубав семейният й живот, за здраве и благополучие. В някои краища на България вярват, че под прага живее змията-стопанин – митично същество, пазител на дома, на нивата или на селището. На прага се извършват редица лечителски ритуали и магически действия.
Има и различни поличби, по които може да се гадае. Две от тях са особено популярни. И като че ли са създадени повече за успокоение – поне така звучат на съвременния човек. Едното от тях е поверието, че счупеното носи щастие. Сигурно, за да не се ядосва човек, ако се раздели с някоя красива вещ. Според другото, ако някоя птичка остави своя „знак” върху главата ти, те очакват много щастливи събития. В нашата традиция съществуват и суеверия с различно тълкувание. Някои вярват, че ако човек седне срещу ъгъла на масата, няма да се ожени. Други твърдят, че това дори увеличава възможностите – „ще го искат от две страни”.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...