140 години от избирането на митрополит Антим за първи екзарх на Българската православна църква

На 16 февруари 1872 година е излъчен първият глава на Българската православна църква след извоюването на нейната независимост от Цариградската патриаршия през 1870-а. Изборът на митрополит Антим за този пост не е случаен – той е не само високообразован духовник, но и виден общественик, горещ родолюбец. А след Освобождението на България от петвековна османска власт ще бъде един от създателите на модерната българска държавност.

Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Роден е през 1816 година в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция). В младежките си години става монах под името Антим. Започва духовната си кариера в Света Гора. Там е в Хилендарския манастир, където в XVIII век друг български монах – Паисий, написва „История славянобългарска” – книга с огромно значение за националното ни Възраждане. По-късно Антим учи в престижното светско училище в истанбулския квартал Куручешме, завършва богословско училище на гръцкия остров Халки и Московската духовна академия. След това се завръща на Халки, но вече като преподавател, известно време е и ректор.

Към средата на XIX век Българското национално възраждане е в разгара си. Българите вече настояват за своя независима църква. Цариградската патриаршия с всички сили отстоява статуквото, но е принудена да обърне повече внимание на способните български духовници. Първоначално Антим е назначен за Преславски митрополит, а през 1868 г. – за Видински. Но още същата година той отказва да се подчинява на патриаршията и се включва в борбата за църковна независимост. Тази борба е истинска школа за политическа зрелост на българския народ. През 1870 е спечелена с мирни средства изключително важна победа – султан Абдул Азис подписва ферман за създаването на Българска екзархия. След падането на България в края на XIV век под османско иго именно Екзархията е първата общонационална институция на българския народ, която го представя и пред имперската власт, и пред външния свят. Обединяваща значителни територии и население, тя скоро придобива важно политическо и международно значение, когато българският въпрос излиза на дневен ред в Европа.

Можем да си представим ентусиазма на българите, когато научават, че вече имат свой духовен глава. Тогавашните вестници са оставили жива картина на събитията. На пристанище Ортакьой в Цариград Антим І и придружаващите го български общественици пристигат с няколко парахода, наети от цариградския български еснаф. Посрещачите са многобройни. С църковни песнопения и възгласи „Да живей!” хиляди хора изпращат своя първосвещеник до екзархийската резиденция.

Но възможностите за мирна борба в защита на българските права скоро се изчерпват. През 1876-а избухва Априлското въстание, потушено от османската власт с много жестокости. В тежката обстановка след поражението Екзархията е не само духовна опора на българите. Антим Първи категорично отказва да сътрудничи на Високата порта и протестира срещу необективните официални сведения за априлските събития. Застава начело на делегация пред османското правителство в защита на жертвите. Екзархията започва и оживена международна дейност. Тя изпраща в най-важните европейски столици видни общественици, които представят пред Европа българския въпрос.

Всичко това рязко влошава отношенията на екзарха с Високата порта. Приятелите му се страхуват, че ще го постигне съдбата на гръцкия патриарх Григорий, екзекутиран след Гръцкото въстание през 1821-а. На тези опасения Антим отговаря с думите: “Где такова щастие! Тогава Турция обеси Григория, но Гърция се освободи и възкръсна!”

Антим І все пак оцелява в бурята. През 1877-а Високата порта го сваля от длъжност и го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878-а след края на освободителната за България Руско-турска война. Дядо Антим става един от строителите на нова България. Звезден миг в неговата дейност е избирането му за председател на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879-а. Този първи парламент на Княжество България изработва Търновската конституция, една от най-демократичните по онова време в Европа. Същата година Антим І председателства и Великото народно събрание, което избира първия държавен глава на Третата българска държава – княз Александър Батенберг.

След това дядо Антим се връща към църковното си поприще и до края на живота си отново ръководи Видинската епархия. Събитията го връщат още веднъж към патриотична дейност в защита на България. През 1885 г. се води първата отбранителна война след Освобождението. Страната ни е нападната от войските на сръбския крал, а Видин е обсаден. Антим обикаля позициите, за да въодушевява защитниците. Военното командване и общината го молят да напусне града през Дунава и да иде в Румъния, за да бъде в безопасност. Той обаче отговаря: „Това е недостойно, пастирът трябва да падне там, където пада народ и войска”.

Духовникът е известен и с даренията, които прави. Сред тях са имот и средства за построяването на голямо училище във Видин. Днес в сградата му е Природо-математическата гимназия, която носи неговото име. Антим І си отива от този свят през 1888-а като една от светлите и всенародно признати личности на България.

Споделете

140 години от избирането на митрополит Антим за първи екзарх на Българската православна църква

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Българско Национално Радио