След почти месец необичайно ниски температури, сняг, лед и наводнения, на човек му се ще да види слънцето да грейне и усмивките да се върнат по лицата на хората. Добър повод за искрен смях и радост в очакване на идващата пролет ни дава традиционната годишна национална изложба на карикатурата, която се откри в средата на месеца в галерията на ул. Шипка 6 в столицата. Петдесет и седем родни автори излагат там четиристотин и петнадесет свои творби. „Еротика” и „политика” са основните акценти в експозицията, според в-к „Стандарт”. Впрочем, това по традиция са и двете теми, вдъхновяващи най-често съвременните български карикатуристи. Все пак, наблюдатели отбелязват, че тази година политическите шаржове са по-малко в сравнение с предишни издания на изложбата. В епицентъра са „обичайните заподозрени”: премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев, министрите Вежди Рашидов, Трайчо Трайков, Мирослав Найденов. Но има и нови герои, свързани с актуалните дебати около бъдещето на еврото и Евросъюза – в творбите тук-там се мяркат германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, прекръстени вече от европейската преса с общото име Меркози. Рисунките са все пак направени с фино намигване към черта от характера или емблематична постъпка на всеки от тях. Някои от сюжетите са горещо злободневни – като „Щастливи яйца от щастливи кокошки” или „Анти АКТА”. Изложбата може да се види до шести март.

                                                   ***

© Снимка: www.dnevnik.bg

Всеки, който е минавал през столичния квартал Симеоново в полите на Витоша, не може да не е забелязал и да не се е възхитил на една колкото странна, толкова красива и приказна къща с формата на охлюв. Чудото от Симеоново оглави миналата седмица класацията за най-странните сгради на планетата на международния сайт www.strangebuildings.com. Разноцветната постройка с причудлива форма покори света. Ексцентричната къща изпревари в открито гласуване с почти 2000 гласа емблематични сгради като катедралата „Саграда фамилия” в Барселона, Атомиума в Брюксел и националния стадион на Китай, наричан още „Гнездото” заради формата на конструкцията. Гласуването продължава и всеки, който желае, може да посочи своя фаворит измежду още петдесет причудливи архитектурни решения. Къщата охлюв е построена през 2008 година от арх. Симеон Симеонов. Твърди се, че за изграждането й не е използвана нито една тухла. Основният материал, от който са направени облите й форми, е изключително лекият полимербетон. Всеки цветен детайл от външния облик на къщата е поставен с определена цел. Разперилата крила калинка всъщност е похлупак на комина, рогцата пък служат едновременно за гръмоотводи и за лампи през нощта, а клепачите на очите са отдушниците на пететажната сграда.

                                                   ***

Не по-малко причудлива, постапокалиптична изложба може да се види тези дни в морската ни столица Варна. Тя е дело на българския художник-концептуалист Петко Дурмана, който от дълги години работи в Лондон. Петко пренесе в България инсталацията си „Комплект за оцеляване след глобалното затопляне”. Проектът обиколи цял свят, преди да стигне в България и да ни предложи своята визия за „глобалната зима” – студ, мрак и пълна липса на дигитални технологии. Ще можем ли да се адаптираме към подобна среда? Петко Дурмана е оптимист: Нямаме нужда от светлина, за да живеем. Ще се храним с бактерии, които не използват фотосинтеза. Има бактерии, които живеят във вулкани или пък въобще не са на въглеродна основа. След което артистът ведро ви връчва комплект за оцеляване, т.е. очила за нощно виждане и ви побутва в тъмницата, където още десет човека пипнешком опознават този нов свят. Творецът завършва специалността „скулптура” в Художествената академия в София и още с дипломната си работа шокира преподавателите. Другите студенти представят изваяни скулптури, а Дурмана създава интернет творбата Metabolizer – триизмерен модел на неговото тяло, който зрителите-участници във форума могат да моделират в реално време на базата на метаболичните процеси в организма. Тогава неговият преподавател проф. Крум Дамянов напуска комисията с думите, че не е по силите му да оцени подобна творба. Когато попитали Петко каква е мечтата му като дете, той отвърнал: Да направя дупка във времето и пространството. Днес мечтите на Дурмана като че ли са по-прости. Мечтае например да докаже, че Обама е марсианец и че хората могат да оцелеят след края на света. Хубавото е, че Петко има не само смелостта, но и интелекта и знанията да осъществи и финансира своите налудничави инсталации, да ги представи из цял свят, да впечатли посетителите на фестивали като „Сънданс” (сред които и Робърт Редфорд), и да бъде първият българин, номиниран за годишната награда на „Трансмедиале”, един от най-известните фестивали за дигитални изкуства.

                                                  ***

© Снимка: en.wikipedia.org

С 1,7 млн. лв. от европейските фондове по Програмата за регионално развитие ще бъде възстановена една от най-красивите постройки от римско време в България. Става дума за античната вила „Армира” недалеч от Ивайловград. Пищната лятна резиденция на римски нотабил от втората половина на І век сл. Хр. бе открита през шейсетте години на миналия век и за съжаление многократно е разграбвана от иманяри. Последните често отсичали главите на статуите, за да ги прекарат по-лесно през граница и да попаднат по-късно в каталозите на британската аукционна къща Сотбис. Античната вила е била издигната в долината на река Армира, десен приток на река Арда. По името на реката е наречена и самата вила. „Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е и най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Върху тази площ са разположени жилищната сграда на собствениците, както и градина за отдих и разходки. С парите от проекта ще бъде реставрирана изящната колонада в римо-коринтски стил, ограждаща вътрешния басейн, както и прекрасните мозайки, част от които ще бъдат поставени под стъклено покритие, за да могат туристите по-отблизо да се наслаждават на орнаментите им. Ще бъдат възстановени мраморният октопод и плочата, през които къпалнята се е пълнела с вода. А в градината наоколо ще бъдат засадени дръвчета от нар, смокиня и фурма, както е било навремето.

Редактор: Мария Димитрова