България подписа Пакта за финансова стабилност под условие

България е една от двадесет и петте страни-членки, които подписаха Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз на Европейския съвет в Брюксел в края на миналата седмица. Извън пакта за финансова стабилност, както е известен още документът, останаха две страни – Чехия и Великобритания. Пактът позволява намеса на ЕК във самостоятелното формиране на националния бюджет на страните в ЕС, ако превишат дефицита си с над три на сто, а външния дълг с над шестдесет на сто от националния БВП, обясни в Брюксел българският премиер Бойко Борисов, който сложи подпис под документа от българска страна, но под условие съгласно мандата, даден му от парламента. С него страната завоюва малка победа. В точка девет от заключителния документ тя успя да наложи допълнителен текст, съгласно който данъчната политика остава в компетенциите на всяка една отделна страна-членка на ЕС.

За България договорът, след ратифицирането му от НС, ще влезе в сила едва след като страната влезе в Еврозоната. Според българския президент Росен Плевнелиев пактът напълно защитава националния ни интерес:

Категорично подкрепям позицията, че България трябва да се присъедини към фискалния пакт – коментира държавният глава. – Ако страната иска да се развива, трябва да се интегрира. Изолацията никога не е била в интерес на България. Тя винаги е била бедна, когато е била изолирана. Освен това, когато сте интегриран във фискалния пакт и участвате във взимането на решенията за бъдещето на Европа, сте много по-адекватен при защита на националния интерес, отколкото ако сте изолиран. Подкрепям усилията на правителството в тази посока. Но разбира се се радвам, че националният интерес е защитен с допълнителната декларация, в която е записано, че ниските данъци в България, както и свободата на отделните държави да декларират и правят своята данъчна политика, остават в сила.

При подписването на пакта за финансова стабилност правителството на България се съобрази и с препоръките на Европейския семестър за икономическо управление на ЕС, проведен дни преди Съвета на лидерите от ЕС в Брюксел. В него участваха шефовете на ЕС Херман Ван Ромпой и на ЕК Жозе Мануел Барозу, еврокомисарят по икономически и парични въпроси Оли Рен, както и на всички други комисии с отношение по въпроса в ЕС и ЕП, евродепутати и представители на националните парламенти. По думите на българския депутат Валентин Николов, заместник-председател на икономическата комисия в НС и участник в семинара, България е въвела в Закона за държавния бюджет изискванията на фискалния пакт много преди още темата да бъде предизвикана от кризата и да се постави на дневен ред в ЕС. Страната е ограничила дефицита си под два процента от БВП и преразпределението на разходите през БВП до максимум четиридесет на сто.

България даде мандат на правителството си за преговори и подпис. Но НС категорично се противопостави на хармонизацията на данъчните закони на целия ЕС, защото страната ще загуби предимствата си от ниските данъци – коментира в интервю за Радио България Валентин Николов. – От друга страна, като съсед на Гърция, която е един от основните ни търговски партньори, България търпи големи загуби от кризисната ситуация там, но въпреки това не изпада в тежест на ЕС като нея. Моето лично мнение, което изразих и в Брюксел е, че държави като нашата би трябвало да се насърчават и поощряват. Един от вариантите за това е чрез структурните фондове, като се намали националното съфинансиране на проектите по тях или по друг начин. Иначе добрата ни финансова дисциплина е „на гърба” на българския народ, той търпи всичко това. Одобрява го, но тези усилия трябва все пак да бъдат насърчени. Друга важен въпрос на семинара бе във връзка с това, че ако ЕС не одобри някои от националните бюджети, ако отхвърли препоръките на националните парламенти, какво става после? Тоест, трябва да има автоматичен работещ механизъм, за да не се получи така, както стана с изпълнението на критериите от Маастрихт от някои страни, сега в криза. Общо взето на семинара одобриха варианта, който аз предложих, а именно, да се насърчават държавите, спазващи бюджетната дисциплина, и които не са в тежест за финансовата стабилност на ЕС като цяло. Но това е въпрос и на бъдещ дебат при защита на една или друга позиция на различните страни в ЕС. А там има различни интереси. Има държави, които искат примерно, да има по-гъвкав режим за тези, които не могат да постигнат критериите, които сега предлага пактът за финансова стабилност. Други държави като България и Естония искат категорично по-засилени санкции, и по-добър и работещ механизъм за страните, които не спазват фискалната дисциплина. Трети страни пък искат да се намери начин да се постигне икономически растеж и увеличение на заетостта, при условие, че със свиването на дефицита, де факто свиваме потреблението.

Според Валентин Николов този механизъм трябва да се вкара в контекста и на стратегията „Европа 2020” при мерките за увеличаване фактически на БВП и намаляване на безработицата, но така, че това да се почувства. На въпроса, ще се разпадне ли еврозоната, Валентин Николов даде категоричен отрицателен отговор:

Виждате, че преди година, когато гръцкият премиер излезеше и кажеше, че има нещо нередно, веднага ставаше срив на борсите. Мисля, че всички тези рискове на борсовата търговия са отчетени и няма такива сътресения. Еврото върви нагоре. Това означава, че механизмите, предприети и от френско-германския план Саркози-Меркел, а и защитният механизъм на ЕС към една хармонизация, все повече засилват мнението, че Европа ще излезе по-силна от кризата. Така че категорично нямам страхове, че ЕС ще се разпадне. За Гърция още съществуват някои въпросителни. Въпросът е, че трябва да се разработи план в случай, че механизмите не задействат спасяването й, да се помисли за вариант и за излизането на тази страна от Еврозоната, но не и от ЕС. България обаче има интерес Гърция да върви добре, защото голяма част от инвестициите тук са направени от гръцки фирми. Но България при всички случаи не трябва да участва финансово в спасяването на която и да е било държава в ЕС.

Споделете

България подписа Пакта за финансова стабилност под условие

Още от категорията

До 15 октомври “България Еър” спря полетите до Израел

Изложба в София по случай 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ

България и Испания разказват за сътрудничеството си в Антарктида

КНСБ: Ниските данъци не решават бюджетните проблеми на държавата

Заети в градския транспорт излизат на протест заради невъведена бонусна система

Посолството на Албания отвори вратите си за студенти на Софийския университет

Българско Национално Радио