Илия Аргиров, ярък носител на македонската песен от Пиринския край, на 19 март ще празнува 80-годишнина. Ако беше сред нас, славеят на Тракия Надка Караджова щеше да навърши 75 на 14 март. И двамата са в съзвездието на големите български гласове. 

 Казват, че македонската народна песен е като любовта – пее се със сърце, спокойно, без напрежение… Това в пълна мяра важи за Илия Аргиров – певец с мек и приятен глас, със задушевно, лирично изпълнение. Повече от три десетилетия той е сред солистите на прославения ансамбъл „Пирин”, от чиито изпълнения светът узнава колко красива и мелодична е народната песен от Пиринския край. На сцената Илия Аргиров често пее с партньорката си Руска Стоименова, а една от харесваните им песни е „Пушки запукая”. Записана през 1973 година, тя е една от многото с историческо съдържание в репертоара на певеца. Събрал е повече от 200 македонски бисери, 133 от които се пазят във фонда на БНР. Много от тях научава от майка си Мария Лалева – известна местна певица. Други издирва от самобитни народни изпълнители в района на Сандански, където е роден. Въздействащи са гурбетчийските му песни, които вълнуват българската емигрантска общност по време на концертите на „Пирин” – такава е „Дойди, майко, изпрати ме”.

Освен за тягостните гурбетчийски години, прокуждали българското население на работа в чужбина, песните на Илия Аргиров възпяват Пирин планина с нейната вечна зеленина и бързоструйни потоци. Разказват за патриотизма и борбата на местните хора за свобода, за гиздави девойки, прочути с хубостта си , за вярната любов, за младостта.

В ансамбъл „Пирин” артистът постъпва през 1959 година, а сред танцьорките среща бъдещата си съпруга. Раждат им се двама синове. По-големият, Димитър, наследява певческата дарба на баща си, изпълнява песни от неговия репертоар, но предпочита рока. По негово настояване на 78 години Илия Аргиров влиза в студио, за да запише последния си албум „Моите песни”.

В певческата дарба на Надка Караджова има особен блясък, артистичност, която не търси външен жест, а вътрешна връзка със слушателя, пише фолклористът Борислав Геронтиев. Музикалната критика у нас и в чужбина е единодушна – наричат я „славей”, „голяма певица”! На 14 март трябваше да навърши 75. Много от изпълненията й са върхови постижения в българското народно-певческо изкуство.

Надка Караджова произхожда от семейство на потомствени народни певци и свирачи от село Три водици, Пазарджишко. Житейският път на поколения в рода й е белязан от музиката, но единствена тя стъпва на световната сцена.

Дядо ми Кръстьо беше баш певецът – отивал рано сутрин на нивата с песен и с песен се връщал. Така го помнят връстниците му. Дадоха ми негова песен, която записах по-късно, „Майка на Вела думаше” – разказваше Надка Караджова. Повече от 200 песни научава от леля си, наследява и от своята майка. Сред тях овчарски, любовни, обредни, жетварски, хайдушки… Професионалният й път е свързан десетилетия с ансамбъл „Филип Кутев”. Гласът й, подобен на славееви трели, звучи в десетки страни в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка по време на концертните турнета. Приживе певицата си спомня как композиторът Филип Кутев, създател на ансамбъла, насърчавал хористките да събират песни от родните си места – „обогатявайте репертоара си, това е вашият капитал!” И наистина песни като нейните „Драгана и славей”, „Планино, Стара планино”, аранжирани за солист и хор, се превърнаха в шедьоври и са неизменна част от репертоара на българските народни хорове.

Снимка: архив

Песните донесоха на Надка Караджова много награди – най-високите ордени на Република България, златни медали от световни младежки фестивали, „Приз Братислава”, „Нестинарка” – престижна награда за цялостен принос към българското народно певческо изкуство. Особено скъпа й беше песента „Заблеяло ми агънце”, покорила британската публика и останала на върха три месеца в класация на Би Би Си.

В последните деветнайсет години, Надка Караджова затвърди международния си авторитет със създаването на квартет „Славей”. Тази година ще отбележим неговата двайсетгодишнина. За този период българските песни звучат от Япония до Швейцария и Франция, от Гватемала до Нова Каледония. В „Славей” редом до нея пее дъщеря й Светла, която сега продължава делото на майка си. Тя изпълни една голяма моя мечта, споделяше певицата – завърши Пловдивската музикална академия с пълно отличие и също стана певица.