Културна хроника

Най-новият филм на режисьора Людмил Тодоров – „Миграцията на паламуда” на дванадесети март направи своята фестивална премиера на шестнадесетия София Филм Фест. Лентата прави точен и в същото време хумористичен разказ на съвременната българска действителност. Сюжетът се върти около двама бащи и техните синoве, които се борят с нелекия селски живот. Начините им за оцеляване са парадоксални и много комични. Когато в края на филма те стигат точно там, откъдето са тръгнали, а именно – до никъде, вместо с униние, се изпълват с упование и сила, защото са заедно, защото се подкрепят и обичат. Героите ми твърдо вярват, че ще накарат паламуда, който не може да мигрира, да доплува от Черно море в река Янтра и това по някакъв начин отразява идеята и духа на целия филм, отбелязва режисьорът. Исках да разкажа за хората, които живеят извън големите градове и остават по-встрани от масовата психоза, обзела българите, и караща ги да се самоопределят като тъжни, нещастни, отчаяни, а медиите непрекъснато ни натрапват това – размишлява Людмил Тодоров. – Подобно схващане е невярно, защото е само част от истината за хората, които живеят в България в момента. Ежедневието на моите герои не е леко, но едновременно с това са запазили радостта и вкуса си към живота. И тази представа за нас самите би трябвало да се коригира по някакъв начин, защото ако продължаваме да говорим, че сме такива, наистина ще се превърнем в тези нещастници. Филмът зарежда зрителите с надежда и ведрост, показва, че българите все още сме запазили чувството си за хумор и жизнеността си... Заснет е почти изцяло под открито небе – по пътищата и селата край Габрово, градовете Царево и Поморие, магистралата София-Бургас. Зад камерата е един от най-добрите български оператори Рали Ралчев. „Миграцията на паламуда” се посвещава на незабравимия Велко Кънев, който прави последната си роля именно в тази екранна история.

**************

На книжния пазар излезе новият роман на един от най-младите български писатели и режисьори Петър Денчев – „Тихото Слънце”. Това е вторият му роман след като през 2007 г. неговият ръкопис „Тъй, както мъж целува жена, която обича” спечели конкурса за нов български роман „Развитие” и беше отпечатан. През миналата 2011 година двадесет и шестгодишният автор издаде и сборник с разкази „Истории в минало време”, събрал сюжети от последните няколко години. През същата година прави и дебюта си като режисьор със спектакъла „Жената от миналото” от Роланд Шимелпфениг. Петър Денчев е роден в град Варна, където завършва езиковата гимназия „Фредерик Жолио Кюри”. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е работил по текстове на Гогол, Молиер, Ведекинд, Жьоне, В. Хауф, Брукнер . Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп. Алтера (2006 г.). Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010 г.). Неговите учебни представления „Смъртта и Дяволът”, „Схватки” и „Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. „Тихото слънце” е роман експеримент, казва авторът, това е роман за един глас, който оцелява след физическата смърт на своя притежател. Книгата определено носи антиутопичен характер.

Затваряйки цяло едно общество в оковите на тишината и подчинението, тази книга търси мястото си сред доста респектиращ списък с романи, разказващи за случващото се в свят със строга организация и тежки правила. – казва създателят на сайта за книги и четене „Аз чета” Александър Кръстев – И въпреки че Петър Денчев отказва да причисли книгата към категорията „Антиутопии”, няма как да не направим връзка най-малкото с „1984” и „451 градуса по Фаренхайт”.

****************

На девети март, в Софийската градска художествена галерия по повод сто и десет години от рождението на Васка Попова-Баларева (1902 – 1979 г.) бе открита изложба, която ще продължи до шести април 2012 г. Експозицията на художничката е част от инициативата на СГХГ да показва на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от светлините на прожекторите. Така и Васка Попова-Баларева е от тези художници, които избягват шумното присъствие в творческите среди в периода от тридесетте до седемдесетте години на миналия век. Родена е в град Русе и израства в семейството на генерал и майка-художник и музикант. Любовта към изкуството я отвежда в Художествената академия в София, а през 1929 година след конкурсен изпит е приета да специализира в Художествената академия в Рим където се запознава в детайли и с техниките за художествена обработка на кожа. След завръщането си в страната се налага като пионер в тази област. През 1933 г. се жени за генерал Христо Баларев, а в дома им чести гости са известни интелектуалци от онова време. Умира на трети август 1979 г. в София, извървяла своя житейски път като истински аристократ. В настоящата сбирка от нейни произведения са представени много и разнообразни като живописна техника портрети. Сред тях се открояват образите на тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те, приятели на художничката. Подредени са и натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа).

***************

Те са „ненужни”, но изпълнени със съдържание като „парцалчето от роклята на баба”, което „говори с нейния глас” или „парче от остаряла тениска”, напомнящо за „онова лято”. Тези сантиментални спомени са част от новата изложба с текстил „SECOND LIFE”, която представя изкуство от употребявани материали. Тя се открива на шестнадесети март в столичната галерия на ул. „Шипка” 6 и ще продължи до двадесет и девети март. Идеята на организаторите е да се покажат работи на високо ниво, създадени от употребяван текстил. Почти всики автори са работили понякога с такива материали и са наясно с изненадите, които крият те. Любопитните им послания са известни още от ХХ век, а през настоящия интересът на художниците към употребявания текстил се засилва и започват да се утвърждават все повече автори от голяма величина. А когато се разкрие и екологичната страна на въпроса с огромното производство на текстил и бързото му превръщане в ненужен материал, темата става още по-актуална. С настоящите творби авторите от експозицията изваждат от него карасотата, разказа, анекдота, драмата и споделят: Защото „ненужните” вече неща крият виц, история, спомени и дори драма – те говорят сами, ние само им даваме думата.

Редактор: Дарина Григорова

Споделете

Културна хроника

Още от категорията

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

“Мостове” свързват 84 съвременни художници в Националното живописно триенале в Габрово

В София представят книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Българско Национално Радио