Изоставаме от световните тенденции в кулинарния туризъм

публикувано на 23.03.12 в 10:49

Тази „апетитна конструкция” от колбаси и зеленчуци, произведени в района на град Априлци изразява най-добре стремежът на местните да наложат продуктите си като туристическа атракция.

Снимка: Венета Николова

Чужденците, които избират България за своята ваканция, са най-доволни от красивата природа и… добрата кухня – сочи проведено преди време проучване в нашите курорти. Оказва се, че кулинарните ни специалитети, приготвени с екологично чисти продукти по стари рецепти, се харесват много от туристите. По света кулинарията върви ръка за ръка с туризма, превръщайки се в печеливша мегаиндустрия, която захранва цели сектори от местната икономика. В това отношение обаче България изостава от световните тенденции. Причината? Липса на визия за развитието на кулинарния туризъм у нас.

Чужденците оценяват по достойнство автентичните, домашно приготвени с екологично чисти продукти нашенски ястия.

Кулинарните празници и фестивали се превръщат в търсена атракция и повод туристите да опитат някои от местните продукти.

Според познавачи автентичната българска кухня е не по-малко вкусна и здравословна от средиземноморската, наложила се като еталон за качество и класа в областта на кулинарията. Проблемът обаче е, че в повечето ресторанти у нас преобладава стандартното меню с неизменната мешана скара, шопска салата и пържени картофи, които далеч не изчерпват невероятното богатство на кулинарното ни наследство. Нормално ли е да предлагаме италианска кухня на италиански туристи в Банско, при това зле приготвена? Та нали това е най-сигурният начин да ги отблъснем! – възмущава се пред микрофона на Радио България Жоро Иванов, председател на нашенската секция на европейското кулинарно сдружение „Евро-Ток”. Според него един от „препъни камъните” в развитието на кулинарния ни туризъм е фактът, че сме сред малкото европейски държави, в които липсва т.нар. кулинарно райониране. Затова намерението на работещите в бранша е да започнат подробно кулинарно проучване с идеята най-сетне да бъде създадена т.нар. кулинарна карта на България. По нея туристите ще могат да се ориентират какви специалитети и продукти са характерни за дадена област. Първата стъпка в тази насока е изготвеният от „Евро-Ток” сборник с рецепти „Стара народна кухня от Ловешки регион”. За целта специалистите са обходили и проучили осем общини и четиридесет селища в този край.

Големият проблем беше, че през последните двадесет години хората бяха забравили какви автентични продукти са се произвеждали по места – разказва Жоро Иванов. – Нали можете да си представите колко лошо е това за кулинарния ни туризъм? А възстановяването на тези продукти е свързано и с възстановяването на земеделието и животновъдството, които са ключова предпоставка, за да имаме кулинарни региони.

Целта е да се защитят традиционните нашенски продукти и старинни рецепти, които са на път да бъдат забравени.

Армеева чорба, с. Йоглав, обл. Ловеч

Познавачи определят автентичната българската кухня, която изобилства с натурални, екологично чисти продукти, като „антиоксидантна бомба” и отлична алтернатива за здравословно хранене и начин на живот. Именно това е предимството на нашата кулинария – убеден е Жоро Иванов. Предстои изготвянето и на национален календар на кулинарните ни празници, които са сред най-търсените атракции от туристите. Имаме уникални продукти и ястия, които ги няма никъде другаде – казва Жоро Иванов и изброява някои от тях:

Дробеница, с. Дивчовото, община Тетевен

Киселото мляко, сиренето, колбасите, които са с наш специфичен вкус. Да речем агнешкото печено, което е от планинските райони и е с неповторим аромат. Ами шопската салата! Това са емблематични ястия на българската кухня. Да не говорим за баницата или шуплата – т.нар. „мързелива баница”, представляваща тънка изпечена кора със сирене отгоре. У нас се организират все по-често кулинарни обиколки, но по-популярни са винените турове. В България бяха вложени големи инвестиции във винопроизводството. Бяха изградени големи винени изби с чудесни дегустационни зали . Сега е време да се замислим как да съчетаем кулинарията с винения туризъм. От това имиджът ни като туристическа дестинация само ще спечели!

По публикацията работи: Венета Николова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Изоставаме от световните тенденции в кулинарния туризъм

Още от категорията

Вино и любов в Долината на Струма

"Родопската гъсеница" – влакът, който пресича времето и планината

Скални църкви и най-големият сладководен аквариум – Русенският музей привлича все повече посетители

Българско Национално Радио