Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изоставаме от световните тенденции в кулинарния туризъм

Тази „апетитна конструкция” от колбаси и зеленчуци, произведени в района на град Априлци изразява най-добре стремежът на местните да наложат продуктите си като туристическа атракция.
Снимка: Венета Николова
Чужденците, които избират България за своята ваканция, са най-доволни от красивата природа и… добрата кухня – сочи проведено преди време проучване в нашите курорти. Оказва се, че кулинарните ни специалитети, приготвени с екологично чисти продукти по стари рецепти, се харесват много от туристите. По света кулинарията върви ръка за ръка с туризма, превръщайки се в печеливша мегаиндустрия, която захранва цели сектори от местната икономика. В това отношение обаче България изостава от световните тенденции. Причината? Липса на визия за развитието на кулинарния туризъм у нас.

© Снимка: Венета Николова

Чужденците оценяват по достойнство автентичните, домашно приготвени с екологично чисти продукти нашенски ястия.


© Снимка: БГНЕС

Кулинарните празници и фестивали се превръщат в търсена атракция и повод туристите да опитат някои от местните продукти.
Според познавачи автентичната българска кухня е не по-малко вкусна и здравословна от средиземноморската, наложила се като еталон за качество и класа в областта на кулинарията. Проблемът обаче е, че в повечето ресторанти у нас преобладава стандартното меню с неизменната мешана скара, шопска салата и пържени картофи, които далеч не изчерпват невероятното богатство на кулинарното ни наследство. Нормално ли е да предлагаме италианска кухня на италиански туристи в Банско, при това зле приготвена? Та нали това е най-сигурният начин да ги отблъснем! – възмущава се пред микрофона на Радио България Жоро Иванов, председател на нашенската секция на европейското кулинарно сдружение „Евро-Ток”. Според него един от „препъни камъните” в развитието на кулинарния ни туризъм е фактът, че сме сред малкото европейски държави, в които липсва т.нар. кулинарно райониране. Затова намерението на работещите в бранша е да започнат подробно кулинарно проучване с идеята най-сетне да бъде създадена т.нар. кулинарна карта на България. По нея туристите ще могат да се ориентират какви специалитети и продукти са характерни за дадена област. Първата стъпка в тази насока е изготвеният от „Евро-Ток” сборник с рецепти „Стара народна кухня от Ловешки регион”. За целта специалистите са обходили и проучили осем общини и четиридесет селища в този край.

Големият проблем беше, че през последните двадесет години хората бяха забравили какви автентични продукти са се произвеждали по места – разказва Жоро Иванов. – Нали можете да си представите колко лошо е това за кулинарния ни туризъм? А възстановяването на тези продукти е свързано и с възстановяването на земеделието и животновъдството, които са ключова предпоставка, за да имаме кулинарни региони.

Целта е да се защитят традиционните нашенски продукти и старинни рецепти, които са на път да бъдат забравени.

© Снимка: www.euro-toques.bg

Армеева чорба, с. Йоглав, обл. Ловеч
Познавачи определят автентичната българската кухня, която изобилства с натурални, екологично чисти продукти, като „антиоксидантна бомба” и отлична алтернатива за здравословно хранене и начин на живот. Именно това е предимството на нашата кулинария – убеден е Жоро Иванов. Предстои изготвянето и на национален календар на кулинарните ни празници, които са сред най-търсените атракции от туристите. Имаме уникални продукти и ястия, които ги няма никъде другаде – казва Жоро Иванов и изброява някои от тях:

© Снимка: www.euro-toques.bg

Дробеница, с. Дивчовото, община Тетевен


Киселото мляко, сиренето, колбасите, които са с наш специфичен вкус. Да речем агнешкото печено, което е от планинските райони и е с неповторим аромат. Ами шопската салата! Това са емблематични ястия на българската кухня. Да не говорим за баницата или шуплата – т.нар. „мързелива баница”, представляваща тънка изпечена кора със сирене отгоре. У нас се организират все по-често кулинарни обиколки, но по-популярни са винените турове. В България бяха вложени големи инвестиции във винопроизводството. Бяха изградени големи винени изби с чудесни дегустационни зали . Сега е време да се замислим как да съчетаем кулинарията с винения туризъм. От това имиджът ни като туристическа дестинация само ще спечели!
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мексикански туристи пристигат у нас за културни обиколки

Чартърни полети от Мексико до София ще се изпълняват на всеки две седмици до края на месец ноември 2024 г., съобщава bgtourism.bg. Преди дни самолет на български авиопревозвач с 320 мексикански туристи е кацнал на летище София. Оказва се, че това е..

публикувано на 26.05.24 в 10:35

Туристи от четири континента на Празника на розата в община Карлово

С демонстрация на ритуала розоварене в розовите градини на “Еко розова долина” в град Клисура започна Празникът на розата в община Карлово. В нея се включиха царицата на розата Анна-Мария Враджева и 12-те участнички в конкурса. По-късно стотици..

публикувано на 25.05.24 в 14:31

Броят на туристите през лятото може да подобри постиженията от предковидните времена

Десет процента повече летовници ще посетят страната ни през тази година спрямо 2023 г., потвърди прогнозата на ресорния служебен министър маркетинг и бизнес консултантът в туризма Константин Занков. Очаква се резултатите да достигнат и дори надминат тези..

публикувано на 25.05.24 в 13:38