Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Традиционни български великденски ястия

Снимка: Людмила Савова
Богата на вкусове, аромати и символика е традиционната великденска трапеза на българина. Разнообразявана през годините с рецепти и украса, тя е запазила колорита и самобитността на народните ни обичаи и традиции. В основата й, разбира се, са боядисаните и украсени великденски яйца. В България се използват различни техники и похвати за изписването им, но дали ще са модерните бои, или някоя от традиционните техники като рисуване с восък например, яйцата са важен акцент, неотделим от празника Възкресение Христово. Те са символ на възраждането на природата и духа, на победата на живота над смъртта. Традиционно няколко от яйцата са изцяло червени и едно от тях се поставя при семейната икона на Богородица като закрилник на дома. Останалите, грижливо подредени, намират място в центъра на празничната маса и преди да се премине към останалите ястия, домакините и гостите си избират по едно от тези яйца и премерват силата им, като ги чукват едно в друго. По-силното – „борецът”, е гаранция, че избралият го ще бъде здрав и късметлия през годината.

© Снимка: архив

Характерна за празничната великденска трапеза е и пролетната зелена салата. За приготвянето й се използват маруля, репички, спанак, пресен лук, магданоз… Салатата се овкусява най-често със зехтин и лимон и се украсява с нарязани твърдо сварени яйца. Съставът и подредбата на пролетната салата нерядко са според вкуса на домакина. Пак той подбира и подходящите за нея питиета – най-често традиционна българска гроздова или сливова ракия. Разбира се, на Великден българинът обича да хапва агнешко. Агнешкото е един вид курбан, жертвоприношение в чест на празника. По селата се колят млади мъжки агнета и се пекат цели на жар или пък във фурна – пълнени с дреболии, ориз и подправки. Градските жители също приготвят агнешко: със спанак, пикантно агнешко печено, пълнена агнешка плешка. Както и много разпространената капама от агнешко месо, в която се слагат и пресен лук, моркови, домати, картофи, спанак, магданоз. Всичко се овкусява със сол, черен и червен пипер, задушава се и се поднася с много добро настроение и с пожелания за здраве и берекет.

© Снимка: архив

В някои райони на страната се гощават и със супи от агнешки дреболии, приготвя се и агнешка дроб-сърма /ястие на фурна от ориз и дреболии, което накрая се залива със смес от разбити яйца, мляко, малко брашно и се запича допълнително/. В други места пък заменят агнешкото печено със заешко задушено. Среща се и рецептата за великденско пиле с бяло вино. За приготвянето му освен пиле и бяло вино, са необходими черен и червен пипер, сол, както и моркови, целина, чесън. Накрая пилето се залива със сос от бяло брашно, яйчени жълтъци, нашенско кисело мляко и магданоз.

© Снимка: архив

Традиционно на великденската трапеза на българина присъства и козунакът. Всъщност той е един по-нов заместител на великденските обредни хлябове, които са приготвяли нашите майки и баби, а някои приготвят вкъщи и днес. Козунакът, замесен с брашно, мляко, захар и яйца, има различни модификации в зависимост от предпочитанията и възможностите – към него могат да се добавят стафиди, бадеми, локум или шоколад… Що се отнася до традиционните великденски български обредни хлябове, тестото за тях се замесва на Велики четвъртък. В различните фолклорни области на страната наименованията им са различни – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница… Обикновено се украсяват с нечетен брой червени яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

В България Великден, един от най-хубавите християнски празници, събира около трапезата цели родове. По традиция в празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци, великденски курабии и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Особено колоритни са празниците в някои от българските села, съхранили традициите и бита си. И сега на Възкресение Христово жителите на намиращото се в Югозападна България непосредствено до гръцката граница селце Михнево се събират, за да празнуват заедно. Традицията в Михнево повелява на трапезата да има обредни великденски хлябове, украсени с боядисани в червено яйца, баници със сирене, оризник /ястие от варен ориз, залято с разбити яйца и запечено на фурна/, великденски яйца, агнешко печено и агнешка дроб-сърма. След обяд цялото село излиза на местността „Великдена". Всеки род има определено място за сядане. Свещеникът на селото прекадява трапезата и жените си разменят от храната. По-младите целуват ръка на по-възрастни роднини и кумове. Мъжете сядат на групи, пийват ракия и хапват великденска зелена салата. Децата „борят" яйца, за да се види кое ще бъде най-здраво, а след това тичат и играят по поляната. След прибиране на трапезата мало и голямо се хваща на хорото.
По публикацията работи: Диана Христакиева

Още от категорията

Колорит от Събора в Копривщица

Копривщица събра за пореден път ценителите на фолклора ни

За 12-и път в три поредни дни – 5, 6 и 7 август, за Националния събор на народното творчество в Копривщица се стекоха талантливи фолклорни изпълнители от цяла България. „Копривщица е голям празник за всички, които обичат българския фолклор – от..

публикувано на 07.08.22 в 15:17

Автентични песни, танци и обичаи на Копривщенските поляни

Дванайсетият  Национален събор на народното творчество в Копривщица  беше официално открит тази сутрин с празничен концерт в местността Войводенец. В присъствието на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков и на неговия заместник проф...

публикувано на 06.08.22 в 15:07

В Копривщица започва най-големият празник на българския фолклор

Участниците в дванадесетото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица са над 6500 , стана ясно на пресконференцията ден преди началото. На 5, 6 и 7 август, на шестте сцени в живописната местност Войводенец, ще се..

публикувано на 05.08.22 в 10:40