"Какво се хоро завило..."

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пъстро, многолюдно и весело, хорото от векове е част от българските празници. Интересът към най-популярния народен танц не угасва дори и в днешното ни компютърно битие. Клубовете за народни танци у нас стремително се увеличават. Особено през последните години – вероятно това е отговор на фитнес-манията сред по-младото поколение, но и допълнение към нея. Не е тайна и фактът, че в десетки страни по света съществуват формации, които изучават и представят българския танцов фолклор. Много чужденци откриват за себе си страната ни чрез магическото усещане, което създават само нашенските хора.

Думата „хоро” произхожда от гръцката дума „хорос” и означава танц с пеене, изпълняван от група танцьори. Древните гърци вярвали, че човекът е научил танцовите движения от боговете, за които те били любимо занимание. Нашите народни танци се споменават за пръв път в църковната литература, макар и с негативен знак. През Х век българският църковен писател Презвитер Козма пише: „Не могат да бъдат истински християни ония, които с гусли, с бесовски танци и песни, пият вино, вярват в сънища, в срещи и във всякакви други учения на сатаната.”

Хоро – стенопис от параклиса на Хрельовата кула в Рилския манастир, ХІV век

През първата половина на ХІV век Никифор Григорас описва пътешествието си из областта Струмица. Византийският писател и учен разказва, че младежите и девойките след излизане от църква се събират, за да пеят и играят хора. Стара фреска в църква в с. Арбанаси от края на ХVІ век изобразява женско хоро с типично хващане в плетеница. Както става ясно от тези примери, лудите български танци останали част от живота на българите векове след официалното покръстване и въпреки упоритата борба на църквата срещу местния езически фолклор. Днес тази борба изглежда странно, защото няма голям църковен празник, който да не е съпроводен от кръшни хора. Дори съществуват съвременни местни събори, които се провеждат след църковна служба и в близост до храмовете.

Според определението, хоро е колективен танц, който се изпълнява в кръг, във верига или в къса права редица – т.нар. хора „на леса”. Класификацията на хорàта се прави по различни признаци – има мъжки и женски, криви и прави, водени и сключени и пр. Някои наименования говорят за връзката на танците с различни животни – „Мечкарско”, „Заешката игра”, „Конската”, „Влачи куче коляно” и т.н. Те вероятно са остатък от древни тотемни култове и обреди, изгубили своето религиозно значение. Голяма група са и хората, пресъздаващи трудови дейности. За това говорят имената на танцови стъпки и жестове - „сечене”, „копане”, „гребане”. Тъй като не всички движения могат да бъдат предадени буквално, понякога те биват стилизирани. Пример е хорото „Туптан, туптан кисело мляко” – в него само ритъмът и мелодията наподобяват избиването на млякото, извършвано по старинна технология.

Съществува и друг „прочит” на българските хора, който ни кара да търсим в тях скрит, понякога сакрален смисъл. Например танцът „Как се чука пипер” или „Как се сади пипер”. Той се изпълнява в определен момент от сватбения обичай. Тържеството продължава, трапезата още не е вдигната, но младоженците са въведени в стаята, където е брачното легло. Вратата между тях и сватбарите е затворена. Но по някакъв начин всички участват в тайнството на „свождането”. Младите за първи път (поне така изискват традициите) оставали насаме като съпруг и съпруга. Отвън техните роднини играели „Как се сади пипер” – танц, който наподобява саденето на това растение, но едновременно намеква за движенията при извършване на любовния акт. С пожелание младоженците да се множат като зайци пък изпълнявали „Заешката”.

Някога празничните хора били място за среща на младите, както и възможност за бъдещите свекърви да огледат добре младите момичета и да преценят коя от тях е подходяща да стане част от семейството. Облечени в новите си дрехи, млади и стари се стичали към мегдана, където с часове играели хора. Танците и техният ритъм са различни за всяка от фолклорните области у нас. Но има общи изисквания, които не се нарушават. Както на всички нива в патриархалното общество, и в хорото имало определена йерархия. Първо се залавяли женените мъже, после ергените. Често на отделна верига танцували невестите и момите.

Момче свири на гъдулка на момичета, играещи хоро, вероятно някъде в Македония, около 1912 г.

В смесените или т.нар. „шарени” хора също имало определен ред в подредбата. Недопустимо било момичетата и момчетата да се залавят за ръка. За целта използвали специални кърпи. В някои части на България е описан интересен гергьовденски обичай, свидетелство за социалната роля на хорото. Някога, след църковния молебен на Гергьовден, се играело водено хоро – т.е. права редица, в началото на която е най-опитният хороигрец. Водачът държал в свободната си дясна ръка новородено дете и така обикалял няколко пъти мегдана, а след това го предавал на майката. В знак на благодарност за това приобщаване към социума, жената дарявала менче с вино. Това се повтаряло с всички малки деца, родени през годината. Разбира се, виното изпивали задружно.

Хоро в Ново село (Варненско), днешният град Дългопол - 1900 г.

Според учените, някои хора са отломки от по-сложни музикално-драматични или танцови представления. А кръговите или сключени хора са останки от слънчевия култ. Някои стигат и до по-смели заключения, говорейки за езотерични пластове, съхранили вековни тайни. Казват, че сключеното хоро наподобява движението на планетите около слънцето, защото посоката е обратно на часовниковата стрелка. Така се създава умален енергиен модел на Слънчевата система. Своеобразното хармонизиране с космическите вибрации пък давало голяма психическа, физическа и духовна мощ на участниците. Може би с това биха се съгласили всички сърцати танцьори, всички, опитали от тази невидима сила.

Споделете

"Какво се хоро завило..."

Още от категорията

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Българско Национално Радио