"Какво се хоро завило..."

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пъстро, многолюдно и весело, хорото от векове е част от българските празници. Интересът към най-популярния народен танц не угасва дори и в днешното ни компютърно битие. Клубовете за народни танци у нас стремително се увеличават. Особено през последните години – вероятно това е отговор на фитнес-манията сред по-младото поколение, но и допълнение към нея. Не е тайна и фактът, че в десетки страни по света съществуват формации, които изучават и представят българския танцов фолклор. Много чужденци откриват за себе си страната ни чрез магическото усещане, което създават само нашенските хора.

Думата „хоро” произхожда от гръцката дума „хорос” и означава танц с пеене, изпълняван от група танцьори. Древните гърци вярвали, че човекът е научил танцовите движения от боговете, за които те били любимо занимание. Нашите народни танци се споменават за пръв път в църковната литература, макар и с негативен знак. През Х век българският църковен писател Презвитер Козма пише: „Не могат да бъдат истински християни ония, които с гусли, с бесовски танци и песни, пият вино, вярват в сънища, в срещи и във всякакви други учения на сатаната.”

Хоро – стенопис от параклиса на Хрельовата кула в Рилския манастир, ХІV век

През първата половина на ХІV век Никифор Григорас описва пътешествието си из областта Струмица. Византийският писател и учен разказва, че младежите и девойките след излизане от църква се събират, за да пеят и играят хора. Стара фреска в църква в с. Арбанаси от края на ХVІ век изобразява женско хоро с типично хващане в плетеница. Както става ясно от тези примери, лудите български танци останали част от живота на българите векове след официалното покръстване и въпреки упоритата борба на църквата срещу местния езически фолклор. Днес тази борба изглежда странно, защото няма голям църковен празник, който да не е съпроводен от кръшни хора. Дори съществуват съвременни местни събори, които се провеждат след църковна служба и в близост до храмовете.

Според определението, хоро е колективен танц, който се изпълнява в кръг, във верига или в къса права редица – т.нар. хора „на леса”. Класификацията на хорàта се прави по различни признаци – има мъжки и женски, криви и прави, водени и сключени и пр. Някои наименования говорят за връзката на танците с различни животни – „Мечкарско”, „Заешката игра”, „Конската”, „Влачи куче коляно” и т.н. Те вероятно са остатък от древни тотемни култове и обреди, изгубили своето религиозно значение. Голяма група са и хората, пресъздаващи трудови дейности. За това говорят имената на танцови стъпки и жестове - „сечене”, „копане”, „гребане”. Тъй като не всички движения могат да бъдат предадени буквално, понякога те биват стилизирани. Пример е хорото „Туптан, туптан кисело мляко” – в него само ритъмът и мелодията наподобяват избиването на млякото, извършвано по старинна технология.

Съществува и друг „прочит” на българските хора, който ни кара да търсим в тях скрит, понякога сакрален смисъл. Например танцът „Как се чука пипер” или „Как се сади пипер”. Той се изпълнява в определен момент от сватбения обичай. Тържеството продължава, трапезата още не е вдигната, но младоженците са въведени в стаята, където е брачното легло. Вратата между тях и сватбарите е затворена. Но по някакъв начин всички участват в тайнството на „свождането”. Младите за първи път (поне така изискват традициите) оставали насаме като съпруг и съпруга. Отвън техните роднини играели „Как се сади пипер” – танц, който наподобява саденето на това растение, но едновременно намеква за движенията при извършване на любовния акт. С пожелание младоженците да се множат като зайци пък изпълнявали „Заешката”.

Някога празничните хора били място за среща на младите, както и възможност за бъдещите свекърви да огледат добре младите момичета и да преценят коя от тях е подходяща да стане част от семейството. Облечени в новите си дрехи, млади и стари се стичали към мегдана, където с часове играели хора. Танците и техният ритъм са различни за всяка от фолклорните области у нас. Но има общи изисквания, които не се нарушават. Както на всички нива в патриархалното общество, и в хорото имало определена йерархия. Първо се залавяли женените мъже, после ергените. Често на отделна верига танцували невестите и момите.

Момче свири на гъдулка на момичета, играещи хоро, вероятно някъде в Македония, около 1912 г.

В смесените или т.нар. „шарени” хора също имало определен ред в подредбата. Недопустимо било момичетата и момчетата да се залавят за ръка. За целта използвали специални кърпи. В някои части на България е описан интересен гергьовденски обичай, свидетелство за социалната роля на хорото. Някога, след църковния молебен на Гергьовден, се играело водено хоро – т.е. права редица, в началото на която е най-опитният хороигрец. Водачът държал в свободната си дясна ръка новородено дете и така обикалял няколко пъти мегдана, а след това го предавал на майката. В знак на благодарност за това приобщаване към социума, жената дарявала менче с вино. Това се повтаряло с всички малки деца, родени през годината. Разбира се, виното изпивали задружно.

Хоро в Ново село (Варненско), днешният град Дългопол - 1900 г.

Според учените, някои хора са отломки от по-сложни музикално-драматични или танцови представления. А кръговите или сключени хора са останки от слънчевия култ. Някои стигат и до по-смели заключения, говорейки за езотерични пластове, съхранили вековни тайни. Казват, че сключеното хоро наподобява движението на планетите около слънцето, защото посоката е обратно на часовниковата стрелка. Така се създава умален енергиен модел на Слънчевата система. Своеобразното хармонизиране с космическите вибрации пък давало голяма психическа, физическа и духовна мощ на участниците. Може би с това биха се съгласили всички сърцати танцьори, всички, опитали от тази невидима сила.

Споделете

"Какво се хоро завило..."

Още от категорията

Три дни исторически възстановки по хълмовете на Царевец

Празниците на розата събраха в Розовата долина гости от страната и чужбина

Ученици от цялата страна поеха по стъпките на Таньо войвода и четата му

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Фолклорен фестивал в подножието на Витоша събира изпълнители от девет страни

Българско Национално Радио