Мадара е историко-археологически резерват, разположен върху огромна площ в североизточната част на България, близо до Шумен. Красивите природни картини тук се съчетават по неповторим начин с древни исторически паметници от различни епохи. Най-забележителен сред тях е Мадарският конник – уникален барелеф, изсечен на 23 метра от основата на отвесна скала, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство през 1979 г. След мащабна национална анкета през юни 2008 г. Мадарският конник бе избран за символ на България. Много учени са изследвали историята и произхода на изображението. Съществуват различни теории за това кой е конникът, увековечен на огромния скален барелеф, през коя епоха е направен и пр.
Част от отговорите дава Борислав Димитров, главен уредник на Националния историко-археологически резерват „Мадара”:
Това е паметник от епохата на Първото българско царство – посочва той. – Един от надписите, който е разчетен от историците, показва някои страни от взаимоотношенията на българския хан Тервел с византийския император Юстиниан през 705 г. По онова време византийският император бил насилствено свален от престола си и заточен. След като успял да избяга, той помолил за помощ нашия хан. Така Тервел отива пред вратите на Цариград със 17-хилядна армия и помага на Юстиниан да си върне трона. Българският владетел бил обсипан с почести и удостоен с титлата кесар, а Византия се задължила да плаща данък на България. Това е първото признание за новосъздадената българска държава – само 24 години след основаването й през 681 г.
Мадарският конник и светилищата в резервата са обгърнати от различни митове и легенди. Според преданията тук е живяла древна пророчица, чието име е забравено. А преди нея траките са извършвали своите тайнствени ритуали. През епохата на Средновековието Мадара има значение на голям култов център. Първите научни проучвания тук започват през XIX в. Сред учените, които работят там, са известни изследователи като Гейза Фехер, Карел Шкорпил, Рафаил Попов и др. В Голямата пещера са открити оброчни плочки на Бендида – Богинята-майка, част от мраморен къс с изображения на зодиакалните знаци. Има и раннохристиянска скална гробница, скален манастирски комплекс... Какво още казват учените?
Около конника има различни надписи, които се отнасят до първата половина на ІХ век. Те разказват за владетелите след Тервел – отбелязва г-н Димитров. – Освен каменната плоча с изображението на конника в резервата има още много интересни обекти. Например Голямата пещера е била тракийско светилище – нимфеум, посветено на трите богини на плодородието, на горите и на водите. Находките в Малката пещера пък са свързани с живота на първобитния човек. Целият район е бил заселен от най-дълбока древност – шест и дори седем хиляди години преди Христа. Крепостта, която се намира в района на резервата, е била действаща до 4-5 век. Открити са прабългарско капище /езически храм/, както и ханска резиденция, в която българските владетели са идвали, за да си отпочинат от държавните дела. При разкопки в резервата са открити множество мраморни плочи с изображения на т. нар. Тракийски конник или Херос – мъж, който пробожда с копието си животно. Тъй като Мадарският конник представлява точно такова изображение, някои учени приемат, че той е тракийски паметник. Доказано е обаче, че надписите са дълбани успоредно с барелефа, така че датирането им е точно. Скалният параклис „Свети Панталеймон”, който се намира непосредствено до Голямата пещера, е бил действащ по време на Второто българско царство. В него и днес се извършват църковни ритуали. Реставриран е през 1993 г. От скалата до него извира вода, за която казват, че има лечебни свойства. Хора, занимаващи се с езотерични науки, твърдят, че вътре в самата скала се намира изключително силен енергиен център. Затова и водата, и самото място са много благоприятни за човешкото здраве.
Интересът към Мадарския конник и останалите забележителности в резервата водят тук хиляди туристи. В непосредствена близост се намира туристическа хижа „Мадарски конник”, която в момента се стопанисва от сдружение „Алтернативи”. Ето какво казва Димо Димов – управител на хижата:
Гостите, които посрещаме от началото на тази година, са предимно българи. Но всяко лято идват много чужденци. През 2011 г. имахме големи групи от Полша, Германия и Русия. Тази година се навършват 50 години от построяването на хижата. Тържествата, които организираме по този повод, ще продължат цяло лято, а през септември ще бъде кулминацията. Интересен е фактът, че тя е построена с доброволен труд. Нашето сдружение също я управлява на доброволни начала. Имаме много красиви пътеки, маршрути с различна сложност и времетраене. Предназначени са буквално за всички възрастови групи – най-малкият турист, който е идвал тук, беше на 5 г. Най-възрастният – на 84. Освен Мадарския конник нашите туристи посещават дванайсет различни забележителности.
Сред тях са старите столици на България Плиска и Преслав. Както и град Шумен – с богата история, университетски, културен и административен център.
Снимки: Любомир Лазаров
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..