В националната ни кухня пататникът е типично родопско ястие от картофи, лук, сол и джоджен, изпечено в тава, върху печка с дърва, или в пещ. Името му идва от „патати” – така наричат картофите в родопския край. Запознати твърдят, че колкото са селата в Родопите, толкова са и различните рецепти за него. Затова на някои места ще ви го поднесат като разновидност на баницата, а на други под формата на голяма картофена палачинка или шницел. Важното е рецептата да бъде автентична, а картофите да са родопски. Иначе разочарованията от първите неуспешни опити в домашни условия или в ресторанти извън района на Родопите са гарантирани.

© Снимка: Дарина Григорова

„Истината според мен за добрия пататник е в родопските картофи, ръчно точените кори, домашното масло и хубавото сирене – подчертава потребителка в кулинарен сайт. – По каквато и рецепта да го направиш, ако сложите от чуждоземските картофи, ефектът няма да е добър. Току-що направен, е нещо много хубаво... Особено ако ти го поднесе някоя баба край някой язовир в Родопите.”

Ето и една изпитана рецепта от с. Райково, Смолянско. Споделя я във виртуалното пространството „любител-импровизатор”: „Това е любимата рецепта за пататник на цялото семейство! Баба ми я правеше така:

1 пакет готово тесто (или се замесва обикновено тесто от брашно, сол и вода)
1,5-2 кг картофи (доза за около 30 см. тава)
1 пакетче масло, нарязано на малки кубчета
джоджен, сол

Картофите се рендосват на едро ренде, отцеждат се добре от сока в друг съд, омесват се хубаво с джоджен и сол на вкус. Тестото се разделя на две топки, едната се разточва с диаметър по-голям от този на тавата, в която ще се пече пататникът, така че, като сложим и другата кора отгоре, да може да се прихлупи с нея. Слагаме първата разточена кора в тавата и изсипваме картофите. Върху тях се разпределят малките парченца масло. Отгоре се покрива с другата разточена кора и се прихлупва с долната. Пече се на умерена фурна, докато хване кафеникаво-златиста коричка отгоре!”

Тази рецепта е характерна за Източните Родопи и ако отидете например в Златоград и си поръчате в някое заведение пататник, има голяма вероятност да ви го сервират точно по този начин. На някои места към основната плънка от картофи, лук и джоджен добавят още сирене, яйца, чесън, магданоз и кашкавал. С такъв пататник могат да ви нагостят например в Бачковския манастир „Успение Богородично”.

Ако сте любител на картофите, но не искате да ги съчетавате с тесто и да трупате излишни калории, със сигурност пататникът от Момчиловци (Средните Родопи) ще ви хареса. „Най-вкусния пататник опитах в Момчиловци, с мъничко пресен джоджен, и вероятно картофите бяха посварени предварително, тъй като бързо стана готов, а и пое малко мазнина – споделя впечатленията си в интернет Веселина. – Обичам го и с черен пипер. Опитвах нещо, което наричаха рьощи в Базел, също и германския вариант – картофелпуфер... То от сорт до сорт картофи има разлика, а да не говорим за терена, на който е расъл даден продукт и спецификата на местната кухня. Пататникът е уникален и вкусен в Родопите... екскурзия на юг… близо до звездите.”

За Момчиловската рецепта са ви нужни килограм картофи, 2 яйца, джоджен и сол. Картофите се настъргват и се омесват с яйцето, джоджена и солта. Всичко се изсипва в тиган и се пържи в 1- 2 лъжици олио на тих огън, докато отдолу се получи тъмнозлатиста коричка. Обръща се върху дъска. После с приплъзване се слага обратно в тигана, за да се запече и от другата страна. За да не остане суров по средата, пататникът се захлупва с капак, докато стои на огъня.

„Принципно се употребява с кисело мляко, но и с биричка върви много добре – казва анонимна посетителка, успяла сполучливо да приготви родопското ястие. – Бях изумена от вкуса, който добави джодженът, даже леекинко го усещах като някакво синьо сирене... странно, но ужасно вкусно.”

И ако все не успявате да докарате на вкус картофената гозба, има и още един вариант, той обаче е по рецепта на находчива домакиня: „Опитах да правя картофени кюфтета, но нищо не стана. Течаха, пръснаха се на трохи в тигана, абе, грозна картина, ви казвам. Накрая изсипах сместа в тавата и го изпекох, а най-отгоре поръсих сирене и кашкавал и на вечеря им викам: „Туй е родопски пататник”. А мъжът ми яде и говори на кучето: „Туй , тате, е родопски пататник, произходът му е от нереализирано картофено кюфте.”