Изходът от изборите във Франция – важен за България и за цяла Европа

публикувано на 23.04.12 в 10:16

Първият тур на изборите бе спечелен от опозиционния кандидат на социалистите Франсоа Оланд (л) с 28,60 процента, втори остана досегашният президент Никола Саркози (д) с 27 процента от гласовете.

Снимка: Архив

Цяла Европа, а и светът наблюдават с голям интерес президентските избори във Франция, чийто първи тур се проведе на 22 април. Заедно с Германия, страната на Галите е моторът на ЕС и, за добро или за лошо, от политическите развития в тези две страни зависи до голяма степен бъдещето на общността. Както се очакваше, изборите във Франция са твърде оспорвани и драматични. Първият тур очерта няколко ясни тенденции.

Той бе спечелен от опозиционния кандидат на социалистите Франсоа Оланд, макар и с неголяма преднина – 28,60 процента срещу 27 процента за Саркози. Фактът е значим, доколкото е рядкост в следвоенна Франция управлявалият един мандат президент да не застане начело при първия тур от изборите за втори мандат. Изключение ще бъде и ако той остане само с този свой първи мандат, което е доста вероятно. Вотът показа, че петгодишното управление на десния президент Никола Саркози е поляризирало силно обществото и подхранило мощна опозиционна вълна. Още далеч преди изборите социологическите проучвания очертаха Саркози като президентът с най-ниска степен на одобрение и популярност в новата история на Франция. Трудна изходна позиция за твърде амбициозния досегашен президент, на когото се наложи да води, както във Франция, така и в Европа, тежки битки за справяне с невижданата финансова и икономическа криза. Но явно французите не са удовлетворени от резултатите на тези битки. Силната протестна вълна помогна на иначе лишения от харизма лидер на социалистите Фрнасоа Оланд да излезе начело на първия тур. Сигурността, ограничаването на емиграцията и бюджетните ограничения бяха предложенията на десния Саркози, придружени с възможна ревизия на Шенгенския договор. По-високо облагане на най-богатите французи, стимулиране на местното производство и разкриване на нови работни места пък бе лявата алтернатива на Оланд, подкрепена и с възможна промяна на т.нар. „фискален пакт” с мерки, насърчаващи икономическото развитие и заетостта в ЕС.

Първият тур от изборите във Франция поднесе и една тревожна изненада. Кризата и вълната на недоволство изведоха твърде напред, веднага след двамата основни претенденти, кандидатката на крайно десния Национален фронт – Марин Льопен. Тя събра 18 процента от гласовете, повече отколкото нейния известен баща националистът Жан-Мари Льопен бе някога получавал. Платформата на Марин Льопен е странна смесица от анти-емигрантски настроения и популистки леви обещания в защита на „бедните и страдащите”. Г-жа Льопен е за връщане на Франция към франка и за Европа на суверенните нации.

В интервю за БНТ, българският външен министър Николай Младенов определи изборите за президент във Франция като ключови за Европа. От тях до голяма степен ще зависи дали Европа ще продължи започнатата стабилизация чрез строга финансова дисциплина или ще поеме към по-либерална и по-рискова бюджетна политика. Дипломат номер 1 на България вижда в изказванията на лидера на социалистите във Франция Франсоа Оланд популизъм и дори силен евроскептицизъм. От друга страна той заяви, че ако все пак настоящият френски държавен глава спечели на втори тур, то той ще трябва да ревизира своята политика и да започне да търси мерки, които да доведат и до растеж на икономиката. За Младенов е твърде притеснително неочаквано доброто представяне на изборите във Франция на крайната левица и на крайната десница, резултат от растящото недоверие в традиционната политическа система. Българският външен министър подкрепя идеята на Саркози за реформа на Шенген чрез засилване на контрола по вътрешните граници. Защото при сегашната система има вероятност основната тежест от прилагането на мерките да падне именно върху страните, които са външни граници на ЕС, каквато е България. От друга страна не бива решенията в тази област да се свалят и само на национално ниво, коментира той.

Въпреки прогнозите за десетина процента преднина за социалиста Оланд на втория тур, изненади не са изключени. Съдбата на двамата кандидати вероятно ще се реши от поведението на избирателите на крайно десния Национален фронт и в по-малка степен от тези на центриста Франсоа Байру, спечелил 8 процента. Проучванията на предварителните нагласи сочат, че по-голяма част от привържениците на Марин Льопен ще гласуват за десния Саркози. Крайно левият Жан-Люк Меланшон (11 процента) и зелената кандидатка Ева Жоли (2 процента) вече обявиха подкрепата си за кандидата на левицата. Новият оспорван рунд ще се реши на 6 май.

Фотоколаж: Вергил Митев

По публикацията работи: Мария Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!