Казанлък е известен като град на розите. Повече от три столетия тук се отглежда уханната маслодайна роза, донесла световна слава на местните майстори на розово масло. Разположен в красивата Розова долина в подножието на Стара планина, недалеч от географския център на България, Казанлък е любимо място за български и чужди туристи. Районът около града, наричан още Долина на тракийските царе, е богат на уникални археологически находки. Българските учени откриват тук многобройни артефакти, оформящи картината на богатата древна история по тези земи. Един от най-ценните паметници е Казанлъшката тракийска гробница, включена в списъка на Стоте национални туристически обекта. Предполага се, че това е гробницата на Ройгос – сина на тракийския владетел Севт III. Паметникът е от края на IV и началото на III век пр.н.е. – епохата, в която Севт III е управлявал Одриското царство. Днес останките от древната му столица лежат на дъното на язовир „Копринка”, недалеч от днешния град Казанлък. Историкът Иван Иванов, който е и един от опитните екскурзоводи, запознат с всеки детайл от Казанлъшката гробница, разказва колко силно впечатление е оказала тя върху представителите на ЮНЕСКО, посетили за първи път още през 1966 г. града. През 1979 г. тракийската гробница става част от списъка със защитените паметници на световната организация.
Казанлъшката тракийска гробница е открита случайно през 1944 г. от войници, които копаят траншеи за противовъздушна отбрана на хълма Тюлбето, разказва Иван Иванов. За съжаление, тя е била ограбена още в древността. Открити са останки от човешки скелет, скелет на кон, амфора, керамика. Не това обаче е най-важното. Голямата ценност на тракийската гробница от Казанлък са фреските. Това е единствената гробница с изключително добре запазени фрески. Тя се състои от три части: преддверие, коридор и погребална камера. Преддверието е изградено от огромни дялани каменни блокове, но то не е добре запазено. В долната му част има цокъл с фигурални елементи, изобразяващи цветя, а в горната част на свода са изрисувани военни действия. От едната страна са изобразени тракийските воини, а от другата са техните неприятели. Различаваме ги по тяхното облекло и снаряжение. По-добре са съхранени коридорът и погребалната камера. Най-голямата ценност на тази гробница е именно погребалната камера с фреската, която украсява свода й. На стенописа е изобразен прощален обяд на тракийски вожд с неговата съпруга.
Иван Иванов описва тракийския вожд, който е изобразен с венец на главата. Мъжът е протегнал лявата си ръка към своята съпруга, седнала на изящен трон. Облечена е в хитон, с диадема на главата, придържаща разкошните й коси. Според историка в замечтаните очи на младата жена се крие печал по загубения съпруг. Изразено е и нейното нежелание да се раздели със своя живот, тъй като според традицията на тракийците тя е обречена да бъде погребана със съпруга си. Историкът Иван Иванов продължава описанието на фреската в Казанлъшката тракийска гробница:
От страната на съпругата на вожда се виждат две млади жени. Едната държи в ръцете си кутия, в която може би има бижута, а другата е протегнала син шал. Зад нея се вижда една също много въздействаща сцена. Тя изобразява млад кочияш, който със сила удържа впряг от четири коня в бяг. Нито една фигура в тази сцена не е случайна, казва г-н Иванов. Музикантките, свирещи на флейта, потвърждават факта, че траките обожават музиката, която ги съпътства през целия им живот. Виночерпците пък са доказателство за това, че траките са прочути производители на вино на Балканския полуостров. Бойните сцени в коридора на гробницата показват, че те са свободолюбиви и горди хора. Заради уникалността на гробницата и за да се съхранят фреските за поколенията, в нея се поддържа постоянна температура и определена влажност. Това е причината тя да се отваря за посещение само с разрешение на Министерството на културата. През 1984 г., съвсем близо до оригинала, беше построено абсолютно точно копие на тази гробница, което е целогодишно отворено за посетители, казва г-н Иванов.
Историкът припомня още, че именно в района на Казанлък беше открита от археолога Георги Китов златна маска на тракийски владетел от масивно двадесет и три каратово злато. Тя е само част от многото артефакти от времето на траките, намерени в този край.
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..
Краткотраен дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Дъжд