Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отец Матей Преображенски – „невидимият” съратник на Апостола

Дали защото Матей Преображенски умира безславно от възпаление на ухото, а не като мъченик, отдал живота си за род и вяра, историята сякаш подминава името му. За него се знае, че е съратник на големия ни революционер Левски в освободителните борби срещу османското владичество и го е следвал неотлъчно в комитетските дела. Именно оттам идва и даденото му от народа име Матей Миткалото. Останал в сянката на Апостола, в действителност той е изключително интересна историческа личност. Надарен с много таланти и проницателен ум, отец Матей Преображенски се откроява като пламенен възрожденец с богати енциклопедични познания. Роден е през 1828 г. в Ново село, Великотърновско, в семейството на Петър и Славка Монови. Има двама братя и сестра, които умират в детска възраст. За зла участ, загубва и родителите си, и едва 9-годишен, остава кръгъл сирак. Започва да чиракува и да се учи на занаят (терзийство) в Дряновския манастир. После се замонашва в Преображенската обител. Там, в манастирите, се научава да чете и да пише.

Всъщност той не преминава през светски училища – не скрива възхищението си от родолюбивия българин отец Боян Саръев от храма “Успение Богородично” в гр. Кърджали. – Но стига до такова интелектуално и духовно развитие, каквото по онова време нямат дори хора, завършили реномирани европейски университети. На 20-годишна възраст става монах и започва да обикаля Светите места в Ерусалим, в Света гора. Романтик и скиталец, той е човек, който много бързо трупа опит и се превръща в изключително ерудирана личност. При ръкополагането си приема името Матей и Преображенски като фамилия, което всъщност говори, че е бил брат в Преображенския манастир.

Неспокойната му душа го тласка към Първа българска легия. Там се запознава с Васил Левски и с много други интересни личности. Макар и вече монах, той скита с чета по Стара планина в продължение на около две години, след това отива в Атон, където няколко години остава като монах – посочва Боян Саръев. – По това време написва няколко интересни книги. Прави също и един изключително интересен опит за създаване на перпетуум мобиле, използвайки непрекъснатото движение на морските вълни на брега на Халкидическия полуостров. А в България се занимава най-вече с революционна дейност, като най-близък съратник на Левски, обикаля с него революционните комитети. Даже някои учени, изследователи на отец Матей Преображенски, мислят, че идеята за създаване на вътрешните революционни комитети е предложена от самия отец Матей Преображенски на Левски. Двамата заедно осъществяват тази наистина велика идея за изграждане на революционна организация, с мисълта, че освобождението на България трябва да дойде отвътре. Отец Матей пише книги, занимава се с механика, с лечителство. Той е изключително добър познавач на билките. Някои учени казват, че е стоял през цялото време до Левски, защото Апостолът е имал отворена рана след операция от апандисит, която не е зараствала, и отец Матей е трябвало да бъде по-близо до него.

“Матей Миткалото”, художник Калина Тасева

Матей Преображенски се занимава и със земеделие, учредява също едни от първите читалища. Като огнища на българския национален дух те се раждат именно през Възраждането. Майстор на специалните ефекти, отецът създава сцени с взривове за театрални представления. Будител, народен учител в широкия смисъл на думата, това е той – продължава разказа си за родолюбивия българин отец Боян Саръев – Той е и голям конструктор, изобретява пушки за национално-освободителното въстание, което се подготвя. Някои учени казват, че дори конструирал картечница. В крайна сметка, той остава почти неизвестен на българския народ. Енциклопедиите го споменават мимоходом, причина за това вероятно е неговата скромност. Макар че има издадени книги, той не пише нито ред за себе си. Неговото изпълнено с героизъм, борба, динамика и романтика ежедневие завършва по един твърде делничен и обикновен начин. Той не умира на бесилото, нито в битка с врага на Балкана. Отива си в постелята като най-обикновен човечец от възпаление на ухото, внезапно и неочаквано за никого. У българина като че ли има изграден стереотип – неговите герои загиват в схватка с врага. Щом умират делнично и безславно, те остават почти забравени от историята. Всъщност, отец Матей по дух, по вяра, по революционна мощ е почти равен на Левски. Но Левски сваля расото, за да не му пречи в конспиративната работа, докато отец Матей Преображенски не го сваля никога. Напротив, той даже го използва като един вид броня. Той всъщност е първият книжар, носел е в дисагите си на кончето много религиозна и светска литература. Разпространявал и революционни книги и вестници, забранени тогава от властите, така между другото, докато уж благовидно разнасял детска и религиозна литература.

И като потвърждение на мъдростта от Светото писание, че никой не е станал пророк в собствената си страна, отец Матей остава неразбран и неоценен както от съвременниците си, така и от днешното духовенство. В Преображенския манастир няма и следа от делото на тази изключителна енциклопедична личност.

Гробницата и статуята на Матей Преображенски в Ново село, Великотърновско.

Той е бил и много артистичен, и често се е представял като леко отвеян, за да може по-лесно да се придвижва свободно и да върши революционна и просветителска дейност – обяснява отец Саръев. – И монасите, като всички простосмъртни ограничени хора, не са могли да погледнат зад фасадата на този обикновен на вид човек. Той се е снижавал, криел се е зад делничната си външност. И величината му не са могли да проумеят неговите братя по онова време, а и днес. Това е така защото човек, който непрекъснато мисли единствено за спасението на собствената си душа, за да получи царството Божие, не може да разбере своя брат, който освен себе си обича и ближния, обича и отечеството си и иска да работи за тях. Българският духовник, независимо дали е обикновен свещеник или монах или във висшия клир, трябва преди всичко да не мисли за себе си и за собственото си спасение, а за спасението на народа си. За съжаление лицемерието е много по-разпространено сред духовенството отколкото сред обикновените миряни. В наши дни виждаме как Българската православна църква започва да се отдалечава от народа и сякаш съществува само за себе си. Тя обслужва единствено собствените си интереси, вместо да помисли за тези българи, които лягат и стават гладни. Затова българският народ трябва да знае, че е имало, има и ще има такива изключителни духовници като отец Матей, които представят по най-достоен начин българската църква.

По публикацията работи: Дарина Григорова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30