Музеят на спорта – разходка сред медали, победи и слава

Катя Иванова за историята и успехите на българския спорт

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Спортът носи здраве и дисциплина, но за нас, българите, той нерядко е повод за национално обединение и гордост. За историята му днес разказва Музеят на физическата култура и спорта. Намиращ се в централния корпус на националния стадион „Васил Левски”, музеят е един от 100-те национални туристически обекта. Кой дава начало на модерните спортове в България? След Освобождението страната ни започва да черпи европейски опит в изграждането на своите институции. Това важи и за спорта, където е избрана швейцарската система.

През май 1894 г. по покана на българския просветен министър Георги Живков в България пристигат 10 швейцарски учители по гимнастика, които са разпределени в големите гимназии – разказва в интервю за Радио България уредникът на музея Катя Иванова. – Те започват да преподават физическо възпитание и показват на местните хора някои спортове. Един от тях – Шарл Шампо, участва от името на България на първите Олимпийски игри през 1896 г. в Атина. Тези хора поставят основите на българската спортна школа, от която по-късно се раждат големите ни треньори и спортисти.

В кои спортове може да се говори и за български почерк?

Никола Станчев (на снимката вляво) е първият български олимпийски шампион с титлата си по свободна борба от Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.

Борбата е традиционно силен български спорт. Това е спортът, който е донесъл най-много слава на България. Първият олимпийски шампион е борец (Никола Станчев става олимпийски шампион по свободна борба в Мелбърн през 1956 г.). Това е единственият спорт, който през годините е имал равномерно развитие, без спадове и големи кризи. Други спортове с традиции у нас са спортната стрелба, боксът, художествената гимнастика и вдигането на тежести. Традиционно силни сме и в спортната гимнастика, защото от първите олимпийски игри до днес имаме български представители. Най-популярният български гимнастик е Йордан Йовчев, който влезе в историята на световната гимнастика с рекордното си шесто поредно участие на олимпиада.

Разглеждайки витрините на музея, посетителите често питат защо цели три от тях са посветени на колоезденето?

Колоезденето е първият спорт, който започва организирано да се практикува в България. Първото колоездачно дружество е създадено през 1888 година.То се е занимавало не само с организирането на състезания, но и с издаване на специализирана литература, превеждане на правилници. Колоезденето е бил най-популярният спорт у нас до средата на 60-те години на миналия век, когато идва времето на Цар Футбол.

Спомняме си хубави моменти в историята на българския футбол, съпроводени с бурните скандирания „Българи, юнаци!” от трибуните на стадионите. Откъде обаче идва тази фраза?

През 1895 г., отново с помощта на швейцарските гимнастици, в Първа софийска мъжка гимназия се създава т.нар. Юнашко дружество. Години след Освобождението все още са били силни революционните настроения в страната, затова и официалната униформа на младежите силно е напомняла униформата на Ботевите четници. Ето как спортът е свързан с историята. После в много градове са създадени юнашки гимнастически дружества. Тогава под понятието гимнастика се е разбирало спорт. Така през 1898 г. е създаден Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, която тогава е най-голямата спортна организация. Оттам по всички спортни състезания публиката започва да скандира „Българи, юнаци!

Витрина на българската футболна слава.

Футболът безспорно е спортът, вълнуващ най-много българите. Всички знаем, че най-голямото ни постижение е четвъртото място на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ. Българският футбол има и още два забележителни успеха, но на Олимпийски игри. Малко хора знаят, че националният ни отбор печели бронзовите медали през 1956 г. на Олимпийските игри в Мелбърн. Още по-голям успех е сребърният медал от Олимпиадата през 1968 г. в Мексико.

Българските спортисти са показвали високо спортно майсторство, печелейки отличия на най-голямото състезание – Олимпиадите. Каква е олимпийската история на България?

България е една от 14-те страни-учредителки на модерните Олимпийски игри през 1896 г., когато френският благородник Пиер дьо Кубертен възстановява игрите от древността, силно повлиян от идеите на античността. Това е факт, с който ние трябва да се гордеем, защото олимпийската идея е високохуманна. Да си олимпийски шампион е невероятна чест и гордост. България има няколко двукратни олимпийски шампиони – борците Петър Киров и Боян Радев, щангиста Нораир Нурикян, стрелците Мария Гроздева и Таню Киряков. Друг голям олимпийски герой на България е кануистът Николай Бухалов, който в рамките на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. печели два златни медала на дистанцията 500 и 1000 м. Ваня Гешева (кану-каяк) е единствената българска спортистка, която има пълен комплект медали, спечелени на Олимпийски игри. За всеки спортист Олимпийските игри са венец на тяхната кариера и всички се стремят към тези медали. Няма бивши олимпийски шампиони, когато си спечелил титлата, ти завинаги оставаш в историята.

Споделете

Музеят на спорта – разходка сред медали, победи и слава

Още от категорията

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки

10 години Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“

Българско Национално Радио