Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музеят на спорта – разходка сред медали, победи и слава

Снимка: Мария Пеева
Спортът носи здраве и дисциплина, но за нас, българите, той нерядко е повод за национално обединение и гордост. За историята му днес разказва Музеят на физическата култура и спорта. Намиращ се в централния корпус на националния стадион „Васил Левски”, музеят е един от 100-те национални туристически обекта. Кой дава начало на модерните спортове в България? След Освобождението страната ни започва да черпи европейски опит в изграждането на своите институции. Това важи и за спорта, където е избрана швейцарската система.

© Снимка: Мария Пеева
Швейцарските учители, поставили основата на българската спортна школа след Освобождението.


През май 1894 г. по покана на българския просветен министър Георги Живков в България пристигат 10 швейцарски учители по гимнастика, които са разпределени в големите гимназии – разказва в интервю за Радио България уредникът на музея Катя Иванова. – Те започват да преподават физическо възпитание и показват на местните хора някои спортове. Един от тях – Шарл Шампо, участва от името на България на първите Олимпийски игри през 1896 г. в Атина. Тези хора поставят основите на българската спортна школа, от която по-късно се раждат големите ни треньори и спортисти.

В кои спортове може да се говори и за български почерк?

© Снимка: Мария Пеева

Никола Станчев (на снимката вляво) е първият български олимпийски шампион с титлата си по свободна борба от Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.

Борбата е традиционно силен български спорт. Това е спортът, който е донесъл най-много слава на България. Първият олимпийски шампион е борец (Никола Станчев става олимпийски шампион по свободна борба в Мелбърн през 1956 г.). Това е единственият спорт, който през годините е имал равномерно развитие, без спадове и големи кризи. Други спортове с традиции у нас са спортната стрелба, боксът, художествената гимнастика и вдигането на тежести. Традиционно силни сме и в спортната гимнастика, защото от първите олимпийски игри до днес имаме български представители. Най-популярният български гимнастик е Йордан Йовчев, който влезе в историята на световната гимнастика с рекордното си шесто поредно участие на олимпиада.

Разглеждайки витрините на музея, посетителите често питат защо цели три от тях са посветени на колоезденето?

© Снимка: Мария Пеева


Колоезденето е първият спорт, който започва организирано да се практикува в България. Първото колоездачно дружество е създадено през 1888 година.То се е занимавало не само с организирането на състезания, но и с издаване на специализирана литература, превеждане на правилници. Колоезденето е бил най-популярният спорт у нас до средата на 60-те години на миналия век, когато идва времето на Цар Футбол.

Спомняме си хубави моменти в историята на българския футбол, съпроводени с бурните скандирания „Българи, юнаци!” от трибуните на стадионите. Откъде обаче идва тази фраза?

През 1895 г., отново с помощта на швейцарските гимнастици, в Първа софийска мъжка гимназия се създава т.нар. Юнашко дружество. Години след Освобождението все още са били силни революционните настроения в страната, затова и официалната униформа на младежите силно е напомняла униформата на Ботевите четници. Ето как спортът е свързан с историята. После в много градове са създадени юнашки гимнастически дружества. Тогава под понятието гимнастика се е разбирало спорт. Така през 1898 г. е създаден Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, която тогава е най-голямата спортна организация. Оттам по всички спортни състезания публиката започва да скандира „Българи, юнаци!

© Снимка: Мария Пеева

Витрина на българската футболна слава.

Футболът безспорно е спортът, вълнуващ най-много българите. Всички знаем, че най-голямото ни постижение е четвъртото място на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ. Българският футбол има и още два забележителни успеха, но на Олимпийски игри. Малко хора знаят, че националният ни отбор печели бронзовите медали през 1956 г. на Олимпийските игри в Мелбърн. Още по-голям успех е сребърният медал от Олимпиадата през 1968 г. в Мексико.

Българските спортисти са показвали високо спортно майсторство, печелейки отличия на най-голямото състезание – Олимпиадите. Каква е олимпийската история на България?

България е една от 14-те страни-учредителки на модерните Олимпийски игри през 1896 г., когато френският благородник Пиер дьо Кубертен възстановява игрите от древността, силно повлиян от идеите на античността. Това е факт, с който ние трябва да се гордеем, защото олимпийската идея е високохуманна. Да си олимпийски шампион е невероятна чест и гордост. България има няколко двукратни олимпийски шампиони – борците Петър Киров и Боян Радев, щангиста Нораир Нурикян, стрелците Мария Гроздева и Таню Киряков. Друг голям олимпийски герой на България е кануистът Николай Бухалов, който в рамките на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. печели два златни медала на дистанцията 500 и 1000 м. Ваня Гешева (кану-каяк) е единствената българска спортистка, която има пълен комплект медали, спечелени на Олимпийски игри. За всеки спортист Олимпийските игри са венец на тяхната кариера и всички се стремят към тези медали. Няма бивши олимпийски шампиони, когато си спечелил титлата, ти завинаги оставаш в историята.
По публикацията работи: Мария Пеева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки

Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..

публикувано на 15.12.19 в 08:00

10 години Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“

През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..

публикувано на 15.05.19 в 15:42