Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци.
Една Бъдни вечер някакъв странник, когото настигнала снежната буря, се приютил до черквата при крепостта. И той видял тайнствени светлини да струят от храма, докато камбанарията приканвала за служба с чудния си звън. Пред очите му Божият дом се представял в цялото си достолепие, сякаш времето не било оставило върху му разрушителните си следи. Наоколо ухаело на тамян, а в храма богомолци, облечени в одежди от отминали векове, припявали химни във възхвала на Христос. А когато свещеникът привършил службата и се чуло последното “Амин”, светлините угаснали и черквата възвърнала предишния си вид. Това било последната служба на някой си отец Антимос. Преди половин хилядолетие той попаднал под Господния гняв, тъй като съкратил литургията и, нарушавайки поста, седнал на празнична трапеза. Но след като прекалил с ястията и сърцето му се пръснало, Бог го наказал в продължение на 500 години в същата църква, по същото време и със същите хора, да служи същата литургия, само че по каноните на вярата.
Това е една от множеството легенди, които се носят за Асеновата крепост – някои се приближават до историческата достоверност, а други остават като предания, живи и до днес. Твърдината отстои на 2 км. южно от Асеновград и върху скалния масив, на който се разполага, първи траките строят свое укрепление. През VIвек римският император Юстиниан използва крепостта за защита на империята от нахлуващите славянски племена. Постройката минава през три големи строителни периода – IX, XIи XIII век, преди да бъде унищожена през XV век от синовете на султан Баязид.
Скалният масив, на който се издига Асеновата крепост, е поселяван от дълбока древност, тъй като представлява естествено укрепление с отвесни скали – разказва Иван Дуков, директор на Историческия музей в Асеновград. – Находките разкриват човешко присъствие още от епохата на неолита. През Средновековието крепостта се превръща в укрепен град с цитадела (замък), в която е живеел управител, назначаван от владетелите и на България, и на Византия. За това свидетелства изсеченият в скалата надпис от 1231 г. на цар Иван-Асен Втори. Асеновата крепост се намира на важен стратегически път и е била част от фортификационна система с подобни обекти, разположени около Асеновград и свързани помежду си. Основната им цел е била отбраната на прохода от Горнотракийската низина към Беломорието.
Днес от крепостта са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква, две водохранилища и крепостна кула. Под замъка пък се намира двор с добре запазената двуетажна църква “Света Богородица Петричка” – шедьовър на християнската средновековна архитектура, изографисана от изкусни майстори и в момента действащ храм. Църквата е еднокорабна, едноапсидна и е изпълнена с различни техники на градеж.
Характерна е нейната западна кула, която според някои специалисти по средновековна архитектура е пристроена по-късно от кръстоносците, а според други е типична за източните храмове постройка – казва още Иван Дуков. – Тя е служила за камбанария и вероятно се е ползвала и като наблюдателница. Църквата е била изписана и отвън, и отвътре, но при едно от земетресенията в началото на 20-и век куполът се е срутил. За съжаление, местните жители не са имали възможност веднага да възстановят покривното пространство и голяма част от стенописите са се загубили заради влагата. Запазени стенописи днес има в западната кула.
Асеновата крепост с укрепената към нея църква “Свети Богородица Петричка” е включена в 100-те национални туристически обекта на България. До археологическата забележителност води тясна пътека, от лявата страна на която има запазени стени с височина до четири метра.
Снимки: wikipedia.org
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..