Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жилищна „кооперация” от неолита на два етажа в Стара Загора

Снимка: БГНЕС

Археологическа находка отпреди 44 години продължава да разкрива тайните си. Става дума за жилища от VI хил. пр. Хр., смятани за най-добре запазените и с най-богат инвентар от тази епоха в Европа. Те са открити през 1968-а от археолога Минчо Димитров. Намират се в рамките на град Стара Загора. В годините след откриването им над тях е изградена защитна сграда – музей. Старината е включена в списъка на стоте национални туристически обекта на България и се посещава от много любители на древността, учени, студенти.

За да бъдат показвани на широката публика, останките от древните жилища навремето са консервирани от швейцарски и от български екип, но не са напълно проучени. Преди около месец започна проект, финансово подкрепен от община Стара Загора, чиято цел е подробна научна публикация за паметника на български и английски език. Неин автор ще бъде археологът Петър Калчев, към текста ще има фотографии, ще бъде създадено и триизмерно изображение на неолитната сграда. Научен консултант на проекта е известният български праисторик проф. Васил Николов. В процеса на изследване и документиране на останките екипът открива озадачаващи резултати, нетипични за едноетажни жилища.

© Снимка: БГНЕС

Всъщност, става дума за две малки жилища, с обща площ около 50 кв. м. – разказва в интервю за Радио България проф. Николов. – Те са разделени от една стена. Оказва се обаче, че те формират само долния етаж, а върху него лежат останки от голяма пещ, зърнохранилище, каменна мелница (хромел) за зърно и от една структура с плътни глинени стълбчета. Всички тези неща са били на втория етаж. И при пожара, в който е унищожена къщата, някъде около 5800 г. пр. Хр., те са паднали върху първия етаж. При разкопките това не е забелязано, защото идеята е била останките да бъдат включени в защитна сграда. Сега, при това първо подробно документиране, мога да интерпретирам неолитната постройка като двуетажна. Вторият етаж е бил от едно помещение и е съдържал всички онези пособия, които са били характерни и за всяко от двете жилища на първия етаж. Фактически това е сграда, в която има три отделни жилища.

© Снимка: БГНЕС

Обстоятелството, че във всяко от тях има сходен инвентар, дава основание на археолозите да предположат, че в древното здание са живели три отделни семейства. Много е вероятно тази „жилищна кооперация” от каменната ера да е била роднинска. И ако тя е била издигната върху скромните 50 кв. м., височината й, заедно с покрива, съвсем не е за подценяване – поне седем метра. Аз не познавам от световната книжнина описана подобна постройка от това време – двуетажна къща. Има останки на няколко открити у нас в Тракия от VI хил. пр.н.е., но за първи път тук можем да говорим за един цялостен план на такава сграда – посочва Васил Николов. Така че би било добре в бъдеще общината да организира възстановка на тази постройка, мисля, че това ще бъде много интересно за посетителите на града. Според археолога този паметник е още едно доказателство, че Тракия преди осем хиляди години е била един от центровете на европейската цивилизация.

Появата на такава сложна конструкция като тази двуетажна къща в контекста на останалите данни за двуетажни домове от неолита в Тракия се вписва логично в представата за богатата материална и духовна култура тук през VI-ото хилядолетие – отбелязва проф. Николов. – Така че нищо ново всъщност, а потвърждение на това, което поне от двадесетина години пишем, и в което и водещите чужди специалисти от праисторията са убедени, а именно – водещата роля на Тракия в ранната европейска история. Но във всички случаи това е изключителен елемент на неолитната архитектура от VI-ото хилядолетие в Тракия.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки

Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..

публикувано на 15.12.19 в 08:00

10 години Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“

През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..

публикувано на 15.05.19 в 15:42