Град, по-древен и от Рим – това е Пловдив. Изминали са осем хиляди години от раждането на едно от най-старите селища в Европа, разположено в Южна България. И както днешните римляни, така и пловдивчани, с обич наричат своя град „вечен”. Затова и първото място, към което повеждат гостите си, е архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив”. Тук човек може да се докосне до следите, оставени от няколко различни епохи от древността до наши дни. В останките от стари крепостни стени се проследяват пластовете история, наслагвани от траки и римляни. Българското Възраждане пък е оставило своя отпечатък във всяка една от местните къщи. Включена в списъка на Стоте национални туристически обекта, старата част на Пловдив рядко остава без посетители. Духът на миналото съжителства в естествена хармония с пулса на съвременността. Екскурзоводът Румяна Стоева-Титерякова ни въвежда в атмосферата на Стария Пловдив с разказ за двата антични театъра:
Единият от античните театри в Стария Пловдив някога е побирал една десета от населението на града. И до ден днешен това е действащ театър със страхотна акустика и невероятни представления. Тук се изнасят както моноспектакли, така и грандиозни оперни представления, най-вече на Джузепе Верди, тъй като по традиция Пловдив е домакин на културните празници, наречени „Вердиеви вечери”. Скоро приключи реконструкцията на друга археологическа забележителност – Римския стадион. Той е един от дванадесетте, запазени в света. Гостите на Пловдив могат да видят макет, по който да се ориентират как е изглеждало това творение на някогашните строители преди почти две хиляди години. Побирал е почти половината от жителите на града по онова време и продължава да е изключителна атракция за туристите. В скоро време Античният театър и Римският стадион ще бъдат достъпни за туристи. Вече ще може да се влезе вътре в тях. Ще може да се види не само сцената или арената. Любителите на историята ще могат да се докоснат до неща от „кухнята” на археолозите. Пловдив е град, който крие много изненади. В момента се разработва и вторият античен театър, който е доста по-малък – за 350 човека. Той обаче не е строен за театър, каквато е неговата вторична функция, а за заседанията на някогашен градски съвет.
Дори и да не посетят непременно археологическите забележителности, гостите на „Старинен Пловдив” няма как да не обърнат специално внимание на възрожденските къщи. Някои от тях са превърнати в музеи, други са приемни на някои от официалните институции. Останали са и такива, в които продължават да живеят потомците на някогашните им първи собственици. Румяна Стоева-Титерякова описва някои от най-интересните образци на пловдивската възрожденска архитектура:
Задължително трябва да се види Етнографският музей в Стария Пловдив. Това е една от най-големите къщи тук. Въпреки че за посещение са отворени само два от общо четирите етажа на къщата, не може да остане скрито майсторството на възрожденския архитект Хаджи Георги. Той е създал един истински шедьовър. Наблизо се намира и днешният музей на революционното движение, който също е негово дело и е не по-малко интересен като архитектура. Само си помислете – там има 144 прозореца, казва екскурзоводът. Това е една невероятна игра със светлината, с дървото, с камъка, с живописта, защото пловдивските къщи, освен че имат прекрасна резба по дървото, имат и прекрасни рисунки. Най-добре тези рисунки могат да се видят в къщата на някогашния търговец Степан Хиндлиян, която е съседна на Балабановата къща. И двете къщи са свързани в един общ комшулук и е добре да бъдат посетени наведнъж, защото колкото си приличат, толкова са и различни. Балабановата къща е била съборена и изцяло възстановена по първоначалните й планове. Затова пък къща Хиндлиян пази даже дъха на първите си строители. Тя е най-богато декорирана. В нея могат да се сложат и печати от кампанията за Стоте национални туристически обекта, информира ни Румяна Стоева-Титерякова.
Истинско пътешествие във времето на Възраждането за всеки посетител на Стария Пловдив е разходката по тесните и стръмни калдъръмени улички. Тук навсякъде приканват с пъстротата си малки галерии и сувенирни магазини, всеки от които е в унисон с духа на старите времена. Кокетните кафенета в дворовете предлагат неустоим аромат на прясно сварено кафе по стара местна рецепта. Любимият сезон на пловдивчани е есента. Тогава Старият град сякаш се преобразява в една голяма художествена галерия. Есенните изложби са част от празниците на изкуствата, които пък най-добре разкриват артистичния живот на Пловдив. Но има и още:
За да се докоснат по друг начин до атмосферата на Стария град, туристите могат да посетят и няколкото местни работилнички, казва г-жа Титерякова. Срещу историческия музей се намира грънчарница, в която една невероятна майсторка не само ще им демонстрира как се правят съдове от глина, но и всеки желаещ би могъл да се опита да направи нещо свое на грънчарското колело. Сега това колело се задвижва с електричество, но на него и днес се работи така, както е било в старите времена. В две от старите къщи се показват и други занаяти. Там могат да се видят как се тъчат различни художествени декоративни пана. За туристите това са като истински уъркшопове, казва екскурзоводът.
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..
Разкъсана облачност