© Снимка: bg.wikipedia.org

Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците. Кой е авторът на тези и още 180 сентенции? Това е най-известният български банкер Атанас Буров. Човекът, за когото най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството.

Атанас Буров е едно от големите имена от златните години на България в първата половина на миналия век. Идеите на банкера, индустриалеца и финансиста за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика са актуални и днес. Аз продължавам да имам дълбока вяра в демокрацията и в парламентаризма, пише Атанас Буров. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да отговори… на нуждите на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.

Банкерът Буров е роден през 1875 г. в малкото градче Горна Оряховица. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г., учи в Швейцария и Англия. В чужбина се запознава със знакови имена на епохата, оставили трайни следи в световната история – руските революционери Ленин, Плеханов, Троцки, британския политик Лойд Джордж, станал по-късно министър-председател на Англия, Жорж Клемансо – френски политик, министър-председател на Франция от 1917 до 1920 г., Жул Анри Поанкаре – един от най-значимите математици на ХХ век и др. След завръщането си в България започва активна предприемаческа и банкерска дейност. Той е организатор на банковото дело и банковото разузнаване в България. Става един от най-известните политици през първата половина на миналия век. Избиран е за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание, министър в четири кабинета и дипломат. Политик, който не приема компромиси и отклонения от демократичните принципи. В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци, казва банкерът не без чувство на ирония.

Една от най-модерните за онези времена негова идея е акционерната форма на предприемачество и ролята на държавата в подкрепа на капитала. Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски, пише в своя статия Атанас Буров. Същият този капитал, който в даден момент може да действа като спекулативен, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките. Широкият международен авторитет на Атанас Буров е причина той да бъде избран за член на политическата комисия на Обществото на народите, заменено по-късно от ООН.

Много пари – много грижи и опасности за имащия, цитира думи на банкера авторът на книгата „Вековете на Атанас Буров” Николай Увалиев. Парите… са твои, само когато съумееш да ги опазиш – казва банкерът. – Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Най-известният български банкер е един от малкото в Европа, които излизат от голямата депресия на 30-те години по-заможни. Той е човекът, който проправя пътя на българските стоки до европейските пазари. Един от първите, които държат основния дял от износа на тютюн за Германия. По време на Първата световна война изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже шипково вино изнасяхме за Германия, пише банкерът Буров и добавя: Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения. Аз направих пробив на пазара с луканки, пастърма и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими. В една от черновите на Атанас Буров от 1922 г., описващи развитието на страната ни от първо лице, четем: България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.

Ако обърнем другата страна на монетата, ще научим философията на банкера и политика, която не се измерва само с пари и разкрива неговата истинска същност. Защото най-високо той цени родолюбието, гордостта на нацията. Патриотизъм и поетична душа. Това откриваме в думите на Атанас Буров: Ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!