Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Военноисторическите музеи в Плевен – панорамата „Плевенска епопея”

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.”
Снимка: www.bg.wikipedia.org
Мавзолеят, Скобелевият парк, панорамата „Плевенска епопея 1877 г.”, три къщи-музеи, Румънски мавзолей и мемориален парк в село Гривица… Ако попаднете в сърцето на Северна България, непременно се отбийте в Плевенския край, за да видите тези забележителности, свързани с Руско-турската освободителна за България война от 1877-78 г. Плевен се намира на почти равно разстояние от река Дунав и Стара планина, в центъра на Дунавската равнина. Военноисторическите музеи в Плевенската община са сред най-старите у нас, отворили врати скоро след Освобождението на България от османска власт в 1878 г. Днес на територията на общината живеят малко над 300 000 души, 110 000 от тях са в Плевен – седмия по големина град в България.

© Снимка: panorama-pleven.com

Артилерийска зала в къща-музей „Негово Кралско Величество - Карол I”, гр. Пордим
Повечето от музеите работят без почивен ден, независимо от годишното време. И така е от десетилетия – туристическият поток е значителен. На открито или в музейни сгради, Плевен е съхранил уникални оръжия, военни карти, походни олтари, униформи и още неизброими предмети, станали свидетели на петмесечната обсада и сраженията между турските военни части и руската армия по време на Освободителната война. В една своя статия историкът доц. Милко Аспарухов, директор на Военноисторическите музеи в Плевен, пише:

© Снимка: panorama-pleven.com

Огнестрелно оръжие от Руско-турската война 1877-1878 г.
В хода на войната градът придобива голямо военно, политическо и стратегическо значение, а Плевенската епопея се превръща в един от най-важните моменти в историята му. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви, сраженията при Плевен са от най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния ход и победоносен изход. Никому неизвестното дотогава градче през 1877 г. фокусира вниманието, вълненията, надеждите и възторзите на световната общественост. Свободата започва от Плевен – от калните траншеи, от непревземаемите му редути, от бойните полета, обилно напоени с кръв. След победата мъдрата оценка на плевенчани за събитията е изразена във връчения на руския император Александър ІІ благодарствен адрес: „Освобождението на Плевен – това е зората на освобождението на древна България”.

© Снимка: imagesfrombulgaria.com

Руската армия, в която се бият и румънски части, неуспешно щурмува Зелените възвишения около Плевен. Три пъти. Дадени са огромни жертви.
След неуспеха руските военачалници сменят тактиката. Подложен на тримесечна обсада, турският гарнизон губи битката на 10 ноември 1877 г. Пленен е неговият предводител – Осман паша. Един от най-талантливите турски пълководци символично предава сабята си на ген. Ганецкий.

© Снимка: panorama-pleven.com

Батарея в „Скобелев парк”

© Снимка: panorama-pleven.com

Лични вещи на главнокомандващия руската армия Великий княз Николай Николаевич
Колкото и достоверно да е разказана историята на епохалната битка, колкото и впечатляващи да са фактите и цифрите, нищо не може да се сравни с личното преживяване на събитията. Макар и илюзорно, именно това е усещането, когато човек попадне на самото бойно поле. През 1907 г. благодарните плевенчани покриват със зеленина мястото на сраженията. Наричат го „Скобелев парк”, в знак на почит към прочутия руски генерал. Седем десетилетия по-късно, през 1977 г. , на същото място е построена Панорамата „Плевенска епопея”. Внушителната сграда представлява пресечен конус, символично повдигнат от четири стилизирани щика. Общата височина е около петдесет метра. Трите хоризонтални пръстена, изграждащи корпуса, символизират трите щурма. Четвъртият, покрит с фриз, напомня обсадата на Плевен. В първата зала са представени исторически събития – Априлското въстание срещу османския поробител от 1876 г., боевете при старопланинския връх Шипка в хода на Освободителната война и др. В т.нар. „панорамна зала” е изложено огромно платно. То обхваща стените с дължина повече от сто метра и височина петнадесет метра. Изтъкано е от лен и има само един съединителен шев. Покрито е с реалистични картини, пресъздаващи битката от септември 1877 г. С помощта на живописния рисунък и предмети, вплетени като пластики в изображенията, се постига невероятно реалистичен ефект. Илюзията за перспектива е около осем-десет километра. Струва ти се, че можеш да докоснеш дървената каруца, от която са се разпилели скромните войнски вещи. Или че е достатъчно да направиш само една крачка, за да се озовеш до оръдията.

© Снимка: архив

Трета атака” – част от живописното платно на панорамата „Плевенска епопея 1877 г.”

© Снимка: panorama-pleven.com

Турски военни униформи и пленено турско знаме
Много майсторство е вложил Николай Овечкин – автор на живописната част, ръководител и главен изпълнител на българо-руския екип от тринадесет художници. Посетителите могат да използват асансьорите, за да се изкачат до двете площадки, от които се разкрива поглед към мястото на сраженията. Забележително е, че всичко това – сградата, живописната част и предметния план, който я допълва – е завършено за около осем месеца. В работата участват не само специалистите, но и много доброволци. Панорамата е открита на 10 ноември 1977 г. в чест на стогодишнината от Освобождението на град Плевен. В приемната част посетителят може да види паметна плоча с надпис „Завет към поколенията”. Зад нея е зазидана метална капсула, която трябва да бъде отворена на същата дата през 2077 г. В нея гражданите на Плевен са оставили своите заръки към бъдещите поколения.

Още от категорията

Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..

публикувано на 06.05.20 в 07:00

На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч

Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..

публикувано на 18.01.20 в 08:00

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20