Днес столицата отбелязва своя празник, посветен на великомъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Денят е и храмов празник на столичната църква „Света София – Премъдрост Божия”. По традиция всяка година на тази дата пред храма се провежда тържествен водосвет и официална церемония по издигане на знамето на града. По повод празника, Столичният общински съвет връчва званията „Почетен гражданин на София” на хора, които с работата си са допринесли за просперитета и добруването на града, за налагането на общоевропейските ценности и популяризиране на историята му.
Според историците, градът е основан преди повече от 2700 години от тракийското племе серди. То се заселва около минералните извори, които и до днес бликат в центъра на града. София е избрана за столица на България през 1879-а година. По това време оживено се обсъжда въпросът кой град да бъде провъзгласен за столица на независимата вече българска държава. Учредителното Народно Събрание, което заседава във Търново, извършва акта на определянето й като главен административен, политически и обществен център на България.
© Снимка: www.lostbulgaria.com
С днешна дата София е модерен европейски град, в който съжителстват история и настояще. В нея са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Като столица тя се развива и като най-големия стопански център у нас. Петдесет на сто от брутния вътрешен продукт се пада на столицата, а средната работна заплата е най-високата за страната.
© Снимка: wikipedia.org
В София са съсредоточени най-важните стопански учреждения и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданите след 1989 г. реформи в страната, като Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и други. В столицата са седалищата на големите национални и международни банки и застрахователни дружества, централите на финансовите институции – Софийската стокова и Българската фондова борса, както и централите на много неправителствени организации и фондации. Тук се намират висшите духовни институции на всички представени в България религиозни общности – християнска, мюсюлманска, еврейска и на други официално регистрирани вероизповедания, както и партийните централи на политическите партии и на главните синдикални организации в страната. След подписването на споразумението за присъединяване към ЕС, в София своя дейност развиват Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България. В столицата има повече от 28 университета и висши училища…
© Снимка: БГНЕС
„Расте, но не старее”, е девизът на София, в която преди около сто и тридесет години са живели малко повече от 11 000 души, а днес – над милион и седемстотин хиляди. За да отговори на техните потребности столицата се разширява териториално, строят се нови, модерни жилищни сгради, бизнес-центрове, молове… Дългоочаквана придобивка за столичани бе и софийското метро, което с разширението си обещава да се превърне в предпочитан от мнозина транспорт. Във времето София успява да съхрани вечните си символи. Сред тях безспорно е катедралният храм „Св. Александър Невски”, църквата „Св. София”, дала името на града зад която се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921 г.). Емблематичен за столицата е и Народният театър „Иван Вазов”, както и сградата на Народното събрание срещу която пък се намира паметникът на Царя Освободител на България – руският цар Александър II. Наблизо е и Българската академия на науките, създадена през 1869 г., както и Софийският университет „Св. Климент Охридски” – първото висше учебно заведение в България, построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито паметници красят парадния вход на Университета. В непосредствена близост до Алма Матер е и Националната библиотека с паметника на братята Кирил и Методий, създали славянската азбука. В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел „Шератон” може да се види известната римска ротонда, превърната в църква „Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара. Атрактивен и колоритен е и покрития пазар от началото на века Централни софийски хали. В непосредствена близост се намира джамията, софийската синагога и католическата катедрала…
© Снимка: wikipedia.org
В столицата не липсват и места за отдих и развлечения. Едно от предпочитаните е Борисовата градина – най-големият парк в рамките на града. Създаден е през 1884 г. от швейцарския градинар Даниел Неф. Изключителна прелест на парка придава оформеният през 1940 г. „Японският кът” над Рибното езеро, в който има растения, изпратени чак от Япония, в знак на приятелството между японския и българския народ. Сега Борисовата градина е едно от любимите места за отдих на столичани. Сред богата растителност има създадени множество детски площадки, прохладни алеи с пейки и малки езера. Една от атракциите на парка е езерото „Ариана”, с кътове за малчугани и атракционни заведения. На територията на парка са построени още тенис кортове, трасета за състезания с велосипеди, конна база, стадионите „Васил Левски” и „Българска армия”, които предлагат отлични условия за спорт и развлечения.
Интересни за посещение са и Боянската църква и манастирите край София, както и разбира се природен парк Витоша, софийската зоологическа градина и Панчаревското езеро.
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..