Природният парк „Врачански Балкан” е място с уникална концентрация на биологично разнообразие и красиви карстови образувания. В регистрите на IUCN (Международен съюз за защита на природата) паркът е отнесен към категория защитени ландшафти и природни паркове, а включеният в него резерват „Врачански карст” – към научни и природни резервати от първа категория. Именно карстовата основа на планината е причина както за уникалния му релеф, така и за изключителното разнообразие на флора и фауна. Природният парк „Врачански Балкан” обхваща голяма част от територията на Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина, която е част от Западна Стара планина, е невисок масив, разположен между Предбалкана и Главната старопланинска верига. За южна граница му служи живописният Искърски пролом. Три реки – Лева, Черна и Златица – прорязват дълбоко планината и я разделят на три. Най-обширен от тях е Бегличкият дял, където се намира и най-високият връх на Врачанската планина – Бегличка могила (1481,7 м).

По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички възможни посоки и превръщащи планината в огромно каменно решето. Природен парк „Врачански Балкан” е рай на пещерняците с голямото си средоточие на пещери и пропасти – общо около петстотин. Сред тях е може би най-красивата в България – пещерата Леденика. Обявена за природна забележителност и туристически обект с международно значение, пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти и други подобни прояви. Но не по-малко пленяващи с подземните си карстови образования са още много пещери с интригуващи названия в този район като Темната дупка, Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Невестина пропаст. В района на природната забележителност Вратцата се намира внушителния и красив скален масив наречен Доломитите – място за провеждане на национални и международни състезания по алпинизъм. В парка се издигат най-високите отвесни варовикови стени (над 400 м) в Европа за тази надморска височина.

© Снимка: www.vr-balkan.net

Обявен през 1997 г. за защитен природен обект с международно значение за опазване на биологичното разнообразие, паркът „Врачански Балкан” е втори по големина у нас след Странджа. И сред първите по богатство на растителни видове, твърди Цветан Цветков, главен специалист по паркостроителство в Дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан”. В България се срещат общо 3800 вида висши растения, от които 550 вида защитени.

© Снимка: wikipedia.org

Когато започнах работа тук известните висши растителни видове бяха 1100, а сега вече са открити още 400, т.е. общо са 1500 вида, припомня си експертът. – А това върви вече към една втора от растителното богатство на България. Защитените растителни видове са над 300 от общо за България към 550 вида. Особеност на парка е неговият интересен, карстов релеф, който е по-скоро характерен за средиземноморската растителност. Това именно позволява тук да се среща толкова разнообразна флора. Най-интересният местен ендемит, от който вече имаме създадена семенна банка, е Келереровият центрантус (Centranthus kellereri). Това е храст, който се среща само в Природен парк „Врачански Балкан”, над село Челопек и на още едно място в България. В миналото беше подложен на интензивно опасване от различни животни. Но взехме мерки и за щастие в момента е в добро състояние. Освен това вече имаме негови семена в нашата генна банка, което ще позволи някой ден, ако той започне да изчезва отново, да го възстановим по изкуствен начин.

© Снимка: www.vr-balkan.net

Заради неголямата височина в парка преобладават широколистните дървета, най-често големи масиви кичести буковите гори. Срещат се цер, благун, зимен дъб, габър, акация, сребролистна липа, топола. Не по-малко интересна е и фауната в парка. Наблюдавани са 138 вида защитени животни, от които 21 вида от Червената книга на България. Карстовите кухини на планината са идеално убежище за прилепите. Установени са 19 от общо 33-те, срещани на българска територия. Могат да се видят и към 100 вида птици, от които 8 застрашени вида. Сред тях са черният щъркел, египетския лешояд, скалният орел, белоопашатият мишелов и др. Бозайниците наброяват 34 вида, т.е. една трета от бозайната ни фауна. Сред тях е вълкът – застрашен вид от Червената книга на България.

© Снимка: www.vr-balkan.net

Поради надупчения си като швейцарско сирене релеф, водните източници във Врачанската планина крият много изненади. Дебитът им е непостоянен, тях ту ги има, ту потъват в някоя пукнатина. Много са водопадите тук, макар и със споменатата непостоянна характеристика. 176 са повърхностните водопади с височина над два метра и наклон на пада над 45 градуса. Те придават специфичен чар на ландшафта в тази планина.

От всичко казано дотук се досещаме, че Природният парк „Врачански Балкан” предлага чудесни условия за развитие на устойчив туризъм в неговите различни проявления – ски-туризъм, делтапланеризъм, алпинизъм, спелеология, екотуризъм, селски туризъм и др. Да не пропуснем и културния, чиято емблема е Рогозенското златно съкровище, най-голямото и най-красиво съкровище на древните траки, намирано по нашите земи.