Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикалните фамилии на България – Големинови

Марин Големинов вписва името си в българската музикална история още в началото на 40-те години на XX век, когато на сцената на Софийската опера е представена танцовата му драма „Нестинарка”. Произведение предизвикало необичаен за времето си възторг, изненадващо със своята модерност и първична сила. Така, в една нощ 32-годишният композитор става известен, оценен много високо от публиката и музикантството. И, когато през 1943 година операта гостува във Франкфурт на Майн, естествено в програмата й е включена и танцовата драма на Големинов. Отново музиката му и хореографията на Мария Димова правят силно впечатление, а Големинов е оценен от немската критика като много оригинален в стила си български композитор. След няколко десетилетия той вече е в петорката класици на българското музикално творчество.

Марин Големинов е завършил Музикалната академия в София и прочутата Скола Канторум в Пaриж. Специализирал в Мюнхен, още през 30-те години на миналия век той създава първите си опуси – камерна музика, песни, оркестрови сюити. Те са заявка за голямо бъдещо развитие. Истинският разцвет на таланта му започва с танцовата драма „Нестинарка”, която е първият високохудожествен образец в жанра. През следващите три десетилетия на века, Марин Големинов създава три опери: „Ивайло”, „Зографът Захарий” и „Тракийски идоли”, балета „Дъщерята на Калояна”, симфонии, концерти, квартети, хорова и солова музика. Измежду неговите ярки и популярни творби, освен споменатите, са оригиналните композиции на „Селска песен” - поема за бас и симфоничен оркестър по текстове на Асен Разцветников, Симфоничните вариации на тема от Добри Христов, Старобългарски квартет и Микроквартет № 4, Симфония „Шопофония” и др.

Майсторство, разнообразие от идеи и най-вече – утвърждаване на националния дух – ето основната тематика, вдъхновяваща Големинов. Историческите му опери са израз на дълбокото разбиране и осмисляне на българската история, както и на стремежа да синтезира духовното, религиозното, фолклорното и романтиката. Именно интереса му към църковната ортодоксална музика и към мистиката, заложена и в душевността на българина, и във фолклора и обредността му, са причина в епохата на социализма някои произведения на Големинов да не се ползват с привилегията да бъдат популяризирани. Високо ерудиран, дългогодишен професор по теория, композиция и диригентство, Марин Големинов винаги е бил чувствителен към събитията и промените в живота и света около себе си. Затова още в началото на 60-те години той активно се включи в модерните за епохата музикални тенденции и написа музика, която не просто бе отговор на това, но носеше печата на едно спираловидно възходящо развитие на композиторската му техника и опитност. И до днес Концертът за струнен квартет и струнен оркестър си остава ненадминат образец в българското музикално творчество, повлиял върху следващите поколения композитори.

Тримата сина на Марин Големинов не остават встрани от музиката. И ако средния, Стефан не й се посвети, то най-големият, Камен Големинов, стана един от известните български диригенти, дълги години водеше т.нар. Малък Симфоничен оркестър на БНР и издирижира почти всички първи изпълнения на творби на именития си баща. Качествата му на чувствителен и много интелигентен музикант му отредиха едно от важните места в нашето изпълнителско изкуство. От двадесет години той живее в Португалия, в Порто, където изгради оркестър от класа. Там преподава и дирижира. През годините е гастролирал самостоятелно и с различни оркестрови и оперно-балетни състави в Италия, Франция, Чехия, Испания, Русия и т.н.

И още един Големинов – Михаил, най-малкият син на прочутия творец. Той се формира музикално във Виена. Днес е вече утвърден автор на оригинални композиции, в които се вплитат модели и похвати от крайните течения в техниката.

И внуците на Марин Големинов не са встрани от музиката. Лили Големинова е пианистка, музикален журналист и водещ понастоящем в Националното радио, а брат й Стефан Големинов е кларинетист. Казват, че и децата на Камен Големинов също се занимават с музика. Може и от този клон да се появят след години нови таланти с фамилията Големинов.

Снимка: архив

По публикацията работи: проф. Боянка Арнаудова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Средновековни църкви отварят врати за музикалния фестивал Arbanassi Summer Music

За четиринайсета година камерна музика ще звучи в средновековните църкви-музеи “Св. Архангели Михаил и Гавраил” и “Св. Георги” в архитектурния резерват Арбанаси. От днес до 12 юли сред прекрасната акустика на храмовете музиканти от Белгия,..

публикувано на 07.07.24 в 06:00

"Направен за мен" – заявка за летен хит на Елия Тодорова

" Направен за мен " е третият авторски сингъл на младата и талантлива певица Елия Тодорова, а самата тя го определя като най-динамичния в репертоара си. Успешните два проекта – " Облак " и " Малини "  ѝ донесоха популярност като солова..

публикувано на 05.07.24 в 10:15

Летните вечери в София стават още по-романтични – започва A to JazZ

Едно от най-очакваните културни събития в лятна София започва днес. За 13-а година фестивалът A to JazZ ще преобрази Южния парк 2 в споделена, творческа и екосъобразна културна градска сцена. Меломаните в столичния град ще бъдат..

публикувано на 04.07.24 в 05:15