„Аз не умея да се пестя, винаги пея като за последно” – казва героинята на Татяна Лолова в „Дуенде", пиеса по текстове на Федерико Гарсия Лорка и Румяна Апостолова. Вече десет години моноспектакълът е в афиша на столичния „Театър 199", а обичаната актриса е произнесла тези думи стотици пъти. През последната година Татяна Лолова почти непрекъснато е на снимачната площадка. Участието й в популярен телевизионен сериал не попречи на срещите й с театралната публика. Известна с безбройните си комични превъплъщения, тя е и великолепна певица.
Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В същия випуск са още няколко забележителни актьори – Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева. Първите изяви на Татяна Лолова са още през студентските години. Започва кариерата си в театъра на Русе. В края на 1956 г. е първата актриса, назначена в новосъздадения „Сатиричен театър”, а официалното основаване на институцията е през 1957 г. Татяна Лолова работи в „Сатиричния театър” до 1978 г., когато се премества в театър „София”, на няколко преки от „Сатирата” по бул. „Раковски” , наричан „театралната улица”. За голямата й популярност допринасят предаванията по БНР, в които участва. Както и певческите изяви във фестивала на сатиричната песен „Златният кос”, организиран от БНР десетилетия.
Преди години, когато ръководител на редакция „Хумор, сатира и забава” беше Катя Воденичарова, авторите на прекрасните хумористични предавания по БНР решиха, че трябва да накарат актьорите да пеят. Или поне някои от тях – спомня си актрисата. Организираха написването на песни и ангажираха хора, които не бяха опитвали гласа си дори „под душа”, както се казва. Сред тях беше и моя милост. Повярвах в себе си, благодарение на маестро Димитър Вълчев. Желан и търсен сътрудник на БНР, той работеше в Националния оперетен театър, където бяха поставени няколко изключително талантливи негови творби. Написа и значителен брой песни. Но най-важното е, че помогна на много актьори да разкрият музикалния си талант. Преди години в големите столични театри имаше оркестри. Това беше невероятна възможност и за публиката, и за актьорите. През тези формации минаха някои от най-добрите български инструменталисти. Имахме късмет, че диригент на оркестъра в „Сатиричния театър” беше Митко Вълчев – страхотен музикант, който не се отказваше лесно. Колко пъти съм заявявала, че не мога да се справя с някоя песен. Работеше с мен и ме убеждаваше да продължавам, докато не постигна резултата, който искаше. Спомням си, че „Влюбеният ватман” – първата негова песничка, която записах, беше лесна за изпълнение. Тя предшестваше „Златният кос” – конкурса за сатирична песен, който БНР организираше всяка година. Благодарение на това, имах щастието да пея песни по музика и стихове на големи творци – Тончо Русев, Ангел Заберски и др. Ние, пеещите актьори, очаквахме концертите пред публика, обзети от истинска сценична треска. Това бяха радиопредавания, излъчвани на живо. Независимо, че слушателите не ни виждаха, ние се стараехме да бъдем интересни, раздвижени и пластични в танците заради стотината души в Първо студио на БНР, пред които изпълнявахме песните.
Легендарната актриса продължава активната си дейност. Споделя, че винаги е спазвала ограничения:
Като човек съм настроена оптимистично. А като актриса спазвам хигиена на гласа, тялото, мислите. Ограниченията са необходими, ако искам да бъда във форма. Получавам вдъхновение от тези, които ме заобикалят. Обичам да се шегувам, че тайната е в това, че общувам с хора, родени след мен.. По-младите са много жизнени, заредени с енергия и добро настроение. А аз се стремя да им дам всичко, което съм научила. Понякога се налага човек да ограничава желанията си в името на професията. Преди време отказах цигарите заради гласа си. На сцената се раздавам – като героинята ми в „Дуенде”, която казва, че винаги пее „като за последно”.
Татяна Лолова винаги подчертава, че връзката й с Националното радио има богата история.
Работила съм в редакция „Хумор, сатира, забава” на БНР, чела съм поетични текстове в ефир. Години наред водих предаване в редакция „Народна музика”. Харесвам българския фолклор, но не мога да изпея добре дори една народна песен. Въпреки това гласът ми „влизаше” в домовете на хиляди, може би милиони почитатели на нашата традиция. По онова време получавах много писма от слушатели, които следяха предаванията. Участвала съм и в емисиите на френски език на Радио България. Тази медия означава за мен толкова много, че не мога да разкажа с няколко думи. А да говоря дълго не ми се иска.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..