„Аз не умея да се пестя, винаги пея като за последно” – казва героинята на Татяна Лолова в „Дуенде", пиеса по текстове на Федерико Гарсия Лорка и Румяна Апостолова. Вече десет години моноспектакълът е в афиша на столичния „Театър 199", а обичаната актриса е произнесла тези думи стотици пъти. През последната година Татяна Лолова почти непрекъснато е на снимачната площадка. Участието й в популярен телевизионен сериал не попречи на срещите й с театралната публика. Известна с безбройните си комични превъплъщения, тя е и великолепна певица.

Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В същия випуск са още няколко забележителни актьори – Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева. Първите изяви на Татяна Лолова са още през студентските години. Започва кариерата си в театъра на Русе. В края на 1956 г. е първата актриса, назначена в новосъздадения „Сатиричен театър”, а официалното основаване на институцията е през 1957 г. Татяна Лолова работи в „Сатиричния театър” до 1978 г., когато се премества в театър „София”, на няколко преки от „Сатирата” по бул. „Раковски” , наричан „театралната улица”. За голямата й популярност допринасят предаванията по БНР, в които участва. Както и певческите изяви във фестивала на сатиричната песен „Златният кос”, организиран от БНР десетилетия.

Преди години, когато ръководител на редакция „Хумор, сатира и забава” беше Катя Воденичарова, авторите на прекрасните хумористични предавания по БНР решиха, че трябва да накарат актьорите да пеят. Или поне някои от тях – спомня си актрисата. Организираха написването на песни и ангажираха хора, които не бяха опитвали гласа си дори „под душа”, както се казва. Сред тях беше и моя милост. Повярвах в себе си, благодарение на маестро Димитър Вълчев. Желан и търсен сътрудник на БНР, той работеше в Националния оперетен театър, където бяха поставени няколко изключително талантливи негови творби. Написа и значителен брой песни. Но най-важното е, че помогна на много актьори да разкрият музикалния си талант. Преди години в големите столични театри имаше оркестри. Това беше невероятна възможност и за публиката, и за актьорите. През тези формации минаха някои от най-добрите български инструменталисти. Имахме късмет, че диригент на оркестъра в „Сатиричния театър” беше Митко Вълчев – страхотен музикант, който не се отказваше лесно. Колко пъти съм заявявала, че не мога да се справя с някоя песен. Работеше с мен и ме убеждаваше да продължавам, докато не постигна резултата, който искаше. Спомням си, че „Влюбеният ватман” – първата негова песничка, която записах, беше лесна за изпълнение. Тя предшестваше „Златният кос” – конкурса за сатирична песен, който БНР организираше всяка година. Благодарение на това, имах щастието да пея песни по музика и стихове на големи творци – Тончо Русев, Ангел Заберски и др. Ние, пеещите актьори, очаквахме концертите пред публика, обзети от истинска сценична треска. Това бяха радиопредавания, излъчвани на живо. Независимо, че слушателите не ни виждаха, ние се стараехме да бъдем интересни, раздвижени и пластични в танците заради стотината души в Първо студио на БНР, пред които изпълнявахме песните.

Легендарната актриса продължава активната си дейност. Споделя, че винаги е спазвала ограничения:

Като човек съм настроена оптимистично. А като актриса спазвам хигиена на гласа, тялото, мислите. Ограниченията са необходими, ако искам да бъда във форма. Получавам вдъхновение от тези, които ме заобикалят. Обичам да се шегувам, че тайната е в това, че общувам с хора, родени след мен.. По-младите са много жизнени, заредени с енергия и добро настроение. А аз се стремя да им дам всичко, което съм научила. Понякога се налага човек да ограничава желанията си в името на професията. Преди време отказах цигарите заради гласа си. На сцената се раздавам – като героинята ми в „Дуенде”, която казва, че винаги пее „като за последно”.

Татяна Лолова винаги подчертава, че връзката й с Националното радио има богата история.

Работила съм в редакция „Хумор, сатира, забава” на БНР, чела съм поетични текстове в ефир. Години наред водих предаване в редакция „Народна музика”. Харесвам българския фолклор, но не мога да изпея добре дори една народна песен. Въпреки това гласът ми „влизаше” в домовете на хиляди, може би милиони почитатели на нашата традиция. По онова време получавах много писма от слушатели, които следяха предаванията. Участвала съм и в емисиите на френски език на Радио България. Тази медия означава за мен толкова много, че не мога да разкажа с няколко думи. А да говоря дълго не ми се иска.