Ако нощта е ясна, а звездите светят ярко, времето ще се развали. Има ли много падащи звезди на небето, предстои голяма беда. Залезе ли съзвездието “Квачка” преди Никулден, чака ни плодородна година. Появи ли се отново на летния Тодоровден, гадае се каква зима ни очаква. За звездите и тяхното влияние върху земния живот народът ни е създал поверия, приказки и легенди.

Вярванията за произхода на звездите в нашия фолклор са няколко – вероятно поради различните периоди, в които са се появили. Най-разпространеното предание е свързано с т.нар. фолклорно православие. Когато Христос бил малко дете, си играел с кал или глина, правейки малки топчета. Видял го Бог, неговият баща, и го накарал да хвърли нависоко късчетата от кал, за да ги превърне в звезди. Така те станали кандилата на Бог, блестяща украса за нощното небе. Според друга легенда, звездите са закачени на най-долната гънка на небето. Господ ги сложил там, за да светят, а той да наблюдава Земята дори когато е тъмно. Не по-малко популярно е вярването, че звездите са дупки по небето, през които вездесъщият творец гледа хорските дела.

В значителна група народни приказки появата на звездите е следствие от вечната борба между доброто и злото, между Бога и Дявола. Надпреварвали се двамата кой ще хвърли по-нависоко камъни към небесата. Случило се така, че камъните останали горе и засветили. Подобни предания има в традициите на различни народи. Може би това обяснява връзката между наименованието за “звезда” и “камък” на някои езици. “Stella” на латински означава звезда. На старогръцки с думата “стелле” се означава паметник с надпис или pелеф, каменна или дървена плоча.

Според народните вярвания, звездите на небето са толкова, колкото са и хората на Земята. Но не бива да се броят – това може да донесе неприятности.
Когато се роди човек, звездата му изгрява на небосклона. Умре ли – пада в гроба му.

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

Дете, което боледува често, наричали “слабо-звездо”. Когато някой успявал във всичко, казвали: “Силна му е звездата.” А в народните песни се пее:

“Коя ми звезда най-рано рани,
тая ми звезда войвода слуга.”

Във фолклорните обичаи звездите също играят огромна роля. Счита се, че имат благотворно въздействие, което народът ни широко използва при различни обредни и оздравителни практики. “На звезди”, т.е. под открито небе, всичко получава по-голяма сила. Под обсипаното със звезди небе оставяли да пренощуват билките, с чиято отвара ще бъде лекуван болният. Котелът с пръстените, с които се изпълнява обичаят ладуване, също трябвало да пренощуват навън. Само тогава и водата, и пръстените получават благословия “отгоре”, а предсказанията ще бъдат верни. Същият ритуал прилагали със семената, подготвени за посев. Според народната вяра така плодородието не може да бъде отнето от злосторните невидими създания, които обикалят полето нощем. Дори преждата, от която ще бъдат изтъкани дрехите на семейството оставяли “на звездите” – за да е здрава и да даде добра сила на този, който ще я носи. Под осветеното небе нощувало и корито с ризите на младоженците – за да ги предпазват от магии и ỳроки.

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

Млечният път.

© Снимка: архив