На кръстопът между Азия и Европа, България е една от страните по древния път на коприната от нейната родина Китай до Стария континент. Отглеждането на копринената буба и производството на коприна имат стари корени у нас. До неотдавна, през 1990 година България бе на първо място в Европа и на осмо в света по производство на естествена коприна на глава от населението. При това не само по количество, но и по качество. Най-голямата тогава фабрика за копринена конфекция в Русе, обличаше българката в много елегантни и приятни за носене блузи, рокли и костюми. А и изнасяше 90% от продукцията си в цял свят. Но икономическият срив, настъпил в България след падането на Берлинската стена, помете бързо и неочаквано всичко това.

Знаете ли каква цифра е записана за произведеното количество коприна през 2010 г. в България – две нули, заяви за Радио България Милка Димитрова, председателка на съвета на новосъздадения клъстер „Коприна”, който отказва да се примири със ситуацията и има амбицията да възроди старата слава на българското бубарство и копринарство. Нелека, но реализуема задача според клъстера, създаден през 2009 г.

За възраждането на проспериращата някога текстилна индустрия в България, която по дефиниция дава много работни места, е необходимо първо да възстановим производството на текстилните суровини у нас – памук, коприна, вълна, смята Милка Димитрова. Тази идея има в наши дни два важни съюзника. Първият е отливът на света от така модните през миналия век изкуствени материи, които до голяма степен изместиха, за щастие, временно, естествените. Вторият ни шанс е осъзнаването на този факт от ЕС и въвеждането в ОСП на специални стимули за спадналото с времето отглеждане на памук и копринени буби, с цел диверсификация на доставчиците на тези стратегически суровини.

В най-добрите времена България е произвеждала годишно 3 хил. тона сурови пашкули.

Разработената от клъстер „Коприна” стратегия за възраждане на копринарството е комплексна и започва с възстановяването на черничевите насаждения у нас, запуснати от десетилетия. А те, както знаем, са растителната база за отглеждане на копринената буба. Добре е, че климатът на България е отличен за черничевите дървета и годишно могат да се отглеждат три до четири поколения буби.

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

В България са останали над 3 млн. стари черници, казва г-жа Димитрова. – Отправихме апел към земеделските производители да подготвят старите дървета, да ги подрежат както е необходимо за получаване на голямо количество листна маса, нужна за хранене на бубите. С тези стари дървета още през 2013 г. в България ще има възможност да се гледат доста пашкули. Но вече имаме и нови черничеви градини, създадени след 2005 г.

Но, за да получат така необходимата подкрепа от ОСП за своята дейност, произведените от бубарите пашкули ще трябва да бъдат преработени и от тях да се получи копринената суровина – т.нар. греж. Защото ЕК отпуска субсидии за количество добита греж, а не за черници или произведени буби. Затова и клъстерът бърза с изграждането на първата фабрика за преработка на пашкулите в греж. Тя в момента се строи в гр. Бяла Слатина, Северозападна България, най-изостаналият регион не само у нас, а и в ЕС, респективно с най-висока безработица. Оказва се, че точно в този район климатът е най-подходящ за черничеви насаждения и отглеждане на буби, уверява Милка Димитрова.

Ще се окаже ли бубарството спасителен пояс за почти бедстваща Северозападна България?

Твърде е възможно. На този въпрос бе посветена втората за годината кръгла маса за възраждането на бубарството и копринарството в България, проведена в края на ноември. Начертаната програма от клъстер „Коприна” предвижда достигане през 2016 г. на количествата сурови пашкули от най-добрия период на това производство у нас в миналото.

За радост на всички бубари, през 2013 г. ние ще изкупим първите 360 тона сурови пашкули, през 2014-а те ще бъдат вече 700 тона и пикът трябва да настъпи през 2015-2016 г. с вече по 3 хил. тона сурови пашкули годишно, уточнява г-жа Димитрова. Тази програма ще служи като база за планиране по години и на субсидиите за сурови пашкули в рамките на новата ОСП.

При създаването на стратегията клъстер „Коприна” е имал сериозната и ценна подкрепа на Центъра по бубарство във Враца. На неговите експерти принадлежи идеята за използване на голямото количество отпадъци от отглеждането на буби – черничеви клони, листа, специалната хартия с малки дупки, използвана при хранене на бубите – за получаване на топлинна енергия. Последната е много нужна за сушенето на пашкулите, както и за различни операции при производството на коприна.

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

Следващият етап е изграждането на фабрики за коприна, а после и на предприятия за копринена конфекция. В момента над 90% от малкото останали шивашки предприятия в България работят на ишлеме.

Ние не можем да продължаваме да продаваме само евтин човешки труд, коментира Милка Димитрова. – Затова в момента мислим не само как да възстановим леката промишленост, а да мислим как и да дадем по-голям принаден продукт. Нещо, което сме правили в миналото. Продукцията ни от българска естествена коприна, шита в България и по роден моден дизайн, може да бъде изцяло изнасяна.

Проучванията ни показват, че имаме два големи пазара. Първият е Европа, където ние сме запазена марка. А вторият голям пазар, който се открива пред нас, е руският.

Неслучайно включеният в клъстера „Коприна” едноименен холдинг е с българо-руски капитали. А по отношение на технологиите за производство на коприна клъстерът е в тясно сътрудничество с Китай, за да наваксаме пропуснатото в развитието на тези технологии след срива на тази индустрия у нас, посочва експертката.

Не се ли страхуваме от конкуренцията на Китай?

Икономическите анализи показват, че ние гоним себестойността на Китай, където и цената на суровината, и цената на труда вече се покачват, е отговорът на г-жа Димитрова. Така че ще сме напълно конкурентоспособни. Освен това, ние залагаме едновременно на ниска себестойност, високо качество и висока производителност. Техниката, с която разполагаме, позволява всичко това да се постигне.

България може спокойно да стане водеща страна в производството на коприна и копринени изделия не само на Балканския полуостров, но и за цяла Европа, е убедена председателката на съвета на клъстер „Коприна” Милка Димитрова.