На 12 декември в София се състоя премиерата на една интересна документална творба – „Разбърканите нишки. Филм за Голо бърдо”. Негов сценарист е доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Тя от години изследва българската общност във високопланинската област Голо бърдо, намираща се на границата на Източна Албания и западната част на Република Македония. На албанска територия в тази област са 21 села, в някои от тях населението е смесено – християни и мюсюлмани. Продуцент на лентата е филмовата къща „КАЙА вижън”. 45-минутният филм е финансиран от фонд „Научни изследвания” към МОМН. В него могат да се видят интересни старинни традиции, които са живи и днес.
„Разбърканите нишки” е метафорично заглавие, защото животът на тези хора представлява едни оплетени нишки, разказва доц. д-р Веселка Тончева. – След Балканските войни от 1912-1913 г. областта Голо бърдо е включена основно в територията на току-що формиралата се албанска държава. По-късно местните хора преживяват тоталитарния режим на Енвер Ходжа. А когато през 90-те години на миналия век се отварят границите, могат да избират между България, Македония и Албания.
Темата за идентичността е деликатна и не може да бъде еднозначна. Има хора, които се определят само като голобърдци, т.е. основно е мястото, защото това е земята, която са наследили от предците си. Те се сравняват с бесарабските българи, които също живеят извън родината си. Но, за разлика от тях, по времето на Османската империя те не са напуснали българските територии, а са останали по тези земи. В Република Македония те са определяни като македонци, а в Албания – като част от славяноезичното население. По-възрастните, чийто спомен е по-силен, казват, че дедите им са българи. Някои от младите хора избират и македонска идентичност, дори и албанска. А локалното самоопределяне като голобърдци пък има някакъв защитен характер. И до ден днешен децата научават официалния албански език на 6-годишна възраст, когато тръгват на училище. В семейството говорят на майчин език. В крайна сметка всичко това са едни преплетени нишки. Асоциацията с нишките е свързана и със стана, който непрекъснато се появява и който дава ритъм на филма.
Друга тема във филма са песните на Голо бърдо. Основно се разделят на два пласта – ритуалните обредни песни, които жените и до днес са съхранили, и мъжките песни. Последните са по-нови и по-популярни, научени от други места, където мъжете са пътували. Голобърдци са известни със своите гурбети. Те са много добри строители и още по време на Османската империя са пътували свободно в нея и до най-отдалечените й краища, за да строят. Когато попиташ голобърдци за миналото, темата за Енвер Ходжа и социалистическа Албания неизбежно излиза на преден план. Едни хора си спомнят само лошата страна на това време, други обаче си припомнят спокойствието, когато не са се страхували за имуществото и живота си. Визиите им за миналото също са „разбъркани нишки”.
Годините на тоталитарния режим присъстват във филма с архивни кадри, предоставени от Сръбските радио и телевизия. Ето какво споделя режисьорът Екатерина Минкова:
Филмът започва и завършва с Фуат Толя, при когото бяхме отседнали и който, образно казано, играе ролята на местния мъдрец. Обичам да снимам по селата, защото всички са много естествени. Хората, които изпълняваха песните и танците, имаха вроден артистичен талант. Срещнахме малки трудности при общуването. Ние разбирахме почти всичко на голобърдския говор. На местните жени обаче им беше по-трудно, дори да ставаше въпрос само за сменено ударение. Мъжете като по-мобилни търсеха всякакви начини за комуникация. Най-впечатлена бях от правенето на халвата, която се раздава вечерта преди сватбата. Слага се в огромен казан. Пали се огън и при температура от 30-40 градуса навън едни мъже непрекъснато трябва да я бъркат, за да не загори. Нужни са огромни количества захар, брашно и олио.
С приготвената халва се гощава цялото село. Това е вечерта на халвата и на кумството, когато всички играят хора на мегдана. Доц. Тончева обяснява, че преди тази халва се е раздавала в ръка, а днес се пакетира. При обредните дни семейството на младоженеца се подпомага с различни продукти. Любопитно е, че в деня на житото например там се събират само жени.
Целта на филма е запознаването на българския зрител с областта Голо бърдо. По думите на доц. Тончева, Албания е страна, която днес се развива много бързо, а връзката на България с нея би могла да бъде точно Голо бърдо.
Снимки: личен архив на доц. д-р Веселка Тончева
Английското издателство Heloise Press преди дни публикува романа на Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци", който в България бе издаден през 2022 г. Английското заглавие на книгата е The Wolves of Staro Selo - "Вълците на Старо село", съобщи..
"Шшш... Време е за кино" – с това мотото през следващите две седмици София се превръща в кино столица на Европа. 29-ото издание на най-големия кино форум на Балканите – Международния София филм фест (СФФ) се открива тази вечер в Зала №1 на НДК с..
Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си..
Английското издателство Heloise Press преди дни публикува романа на Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци", който в България бе издаден през 2022 г...