Наричат тиквата царица на есента, защото намира достойно място в нашия дом в този период на годината. Но и през зимата тя е любим десерт. Още от дълбока древност символизира изобилието, плодородието, благоденствието и доброто здраве. Когато плодовете и зеленчуците започват да изчезват постепенно от трапезата ни в застудяващите дни, тиквата се превръща в техен пълноценен заместник. Изключително богат на антиоксиданти, сред които витаминните А, С, Е и от групата В, както и на минералите калий, магнезий и желязо, този прекрасен дар на есента предпазва не само от вирусни заболявания, но и от някои видове рак. Богата на фибри, тя подобрява функционирането на храносмилателната система. Спомага също и за защита на клетките на панкреаса от усложненията на диабет от първи тип.
Затова, ако през есенно-зимния период редовно си похапвате тиква, поне по 100 - 150 грама, със сигурност ще си набавите всичко необходимо за доброто ви здраве. Освен това благодарение на каротина (провитамин А) ще придобиете прекрасен тен, за който ще ви завидят дори и тези, които редовно посещават солариума. Бедна на калории, тиквата измества успешно всякакви сладки изкушения, стига да бъде приготвена както трябва. Печена, варена, в сладкиш или в супа, тя е с несравним вкус и галещ сетивата аромат. А когато минем покрай пекаря на тиква, трудно можем да устоим на добре изпечено изкусително парче. Неслучайно за този голям плод пишат майстори на разказа и автори на приказки, защото в него се крият истински вълшебства. Ето и някои лакомства, приготвени от тях:
© Снимка: архив
На първо място, разбира се, е тиквеникът, неотменният зимен десерт. Той се приготвя с кори за баница, с плънка от настъргана тиква, орехи и растителна мазнина. Най-добре е корите да бъдат разточени на ръка, защото вкусът на тиквеник с домашни кори по нищо не може да се сравни с този, направен с фабрични. Е, за тези домакини, които нямат време, но искат да докарат автентичния вкус, в магазините има специално приготвени ръчно разточени кори за баница. Естествено не всички са качествени, някои са прекалено сухи и се разпадат, докато ги разопаковате, не стават за навиване. Ако това се случи, най-добре е да ги направите на редена баница. Ред кори, ред плънка...
© Снимка: архив
За трапезата на Бъдни вечер е много подходяща тиква на фурна, пълнена със сушени плодове и ядки. Тиквата се изчиства от семките и се пълни с добре измити сушени плодове и ядки. За да стане по-вкусна, й се добавят някои подходящи подправки, а също и мед или сладко от дюли. Този невероятен десерт спокойно може да замести ошава (компот от сушени плодове), който обикновено отлежава в тенджерата почти до Нова година. Ако направите пълнена тиква обаче, със сигурност домашните унищожители на вкусотии ще й видят сметката набързо, още преди да сте се усетили.
© Снимка: архив
От тиквата става и прекрасна супа, която пречиства организма като балсам, особено след порядъчно похапване и препиване на празничната трапеза. Супата се приготвя много лесно и бързо, а вариантите за нея са най-различни. Основната съставка са тиква и стрък праз, към тях може да добавите картофи, червено цвекло, броколи, карфиол или тиквички. Изборът е ваш, стига да сложите поравно от всеки зеленчук. Накрая всичко се пасира и се добавят копър, сух кориандър и куркума. Ако искате да експериментирате с по-екзотичен вкус, опитайте с къри.
© Снимка: архив
Разбира се, вариантите за изкушения от тиква не спират дотук, те са толкова много, колкото и фантазията на една добра домакиня.
Затова експериментирайте, защото с тиквата вариантите за сладки и солени ястия са безкрайни.
Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..