Всеобщата несигурност се отразява на демографските процеси в България

публикувано на 09.01.13 в 09:21

В България се раждат все по-малко деца, ако нещата не се променят, нацията ще продължи да намалява и през 2050 година според прогнозите на статистиката в страната ще живеят 5 милиона 748 хиляди души. Демографските процеси, характерни за цяла Европа, у нас протичат с по-висока скорост поради специфични за България причини. Емиграцията, намаляването на броя на жените във фертилна възраст или нежеланието на семействата да създават деца поради житейска несигурност или правене на кариера са факторите, поради които в близко бъдеще не може да се очаква прекъсване на негативната тенденция, твърдят учени и експерти в тази област.

В следващите десетилетия възможностите за нарастване на раждаемостта и оттам – на числеността на населението, са ограничени. Това може да се прочете в актуализираната Демографска стратегия на България до 2030 г. Тогава на една българка в детеродна възраст ще се падат средно около 1,5 деца. Изключително тревожните негативни процеси коментираАнтоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН:

Имаме много голямо стареене на населението и намаляване на жените, които са във фертилна възраст. Преди около 4-5 години имаше период, когато се говореше за бум на ражданията. Причината беше, че имаше много т. нар. отложени раждания в България. Тогава поколението, което беше отложило създаването на деца, взе решение, че това е крайният момент, в който трябва да осъществи тази основна задача на човека – да има деца. В момента обаче отново има спад на броя на жените във фертилна възраст. И ние, българите, вървим надолу като численост на населението. Този процес за момента не може да бъде спрян, защото не се вземат нито превантивни, нито интервениращи мерки, които да го спрат.

Икономическата криза, финансовата несигурност за бъдещето кара много български семейства да търсят спасение в емиграцията в държави, където да отгледаш повече деца е значително по-лесно. Само от 2001 до 2011 г. по тази причина населението на България е намаляло със 170 хиляди души според статистиката. Това, с което можем да се похвалим, е, че у нас отпускът за раждане и отглеждане на дете е най-дългият в Европа – цели 410 дни. Но пък финансовата помощ за отглеждане на новороденото съвсем не може да се нарече достатъчна – 240 лв. месечно. Имаме си и Национална стратегия за демографско развитие – документ, който формира политиката по този проблем номер 1 за България. Стратегията е с добро научно качество, но звучи абстрактно, казва Антоанета Христова. Според нея заложените в документа мерки – и за образованието, и за начина, по който се отглеждат децата, и за облекчаването на родителските грижи и по-бързата адаптация на майките след раждането към връщането на работа, всичко това е свързано със средства, които държавата трябва да отдели. Антоанета Христова допълва:

Държавата е обявила, че демографската криза е проблем номер 1 на България. И че тази криза е свързана и с националната сигурност на страната. Проблемът обаче е, че целево не са отделени пари за така формулирания първи приоритет. Когато няма средства, чрез които написаните стратегически цели да бъдат постигнати, то тогава Стратегията реално не може да функционира. Затова съм песимистка по отношение на това, което става към днешна дата и по отношение на това какви мерки се вземат или не се вземат за преодоляване на демографската криза. Трудно може да говорим за преодоляване на проблема, оправдавайки се с кризата, която е всеобща в момента. Не можем да оправдаем това, че малкото пари, които все пак има, не се насочват към нещо, което е обявено като приоритет и първи проблем на страната.

Отрицателните тенденции по отношение на раждаемостта трудно могат да бъдат преодолени и да се превърнат в положителни, казва Антоанета Христова. Според нея би било успех, ако в близките години поне задържим раждаемостта на нивото, на което е сега.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!