Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Бабини Видини кули

Снимка: bg.wikipedia.org
Средновековната крепост-замък „Баба Вида” се издига във Видин, на брега на Дунав – на място, където реката прави голям завой.

Според преданието и градът, и крепостта носят името на Вида – дъщеря на богат владетел, чието царство се простирало от Карпатите до Стара планина. След смъртта на баща си Вида и двете й по-малки сестри Кула и Гъмза поделили наследените земи. Кула основала своите владения около днешния български град със същото име. Гъмза нарекла крепостта си Гъмзиград. (Интересен факт е, че и днес на територията на съседна Сърбия могат да се видят археологически останки от късноримски комплекс, наречен Гамзиград.) Кула и Гъмза се омъжили набързо. Съпрузите им били неразумни и пропилели богатството. Вида отхвърлила всички предложения за женитба. Избрала да остане сама, да се посвети на своите поданици и да брани с меч остатъка от голямото царство. Изградила непристъпна крепост и замък, в който живяла до дълбока старост. Вида била справедлив и силен владетел. Когато си отишла от този свят, хората нарекли замъка на нейно име – Баба Вида, известен и като Бабини Видини кули. Легендите за Баба Вида са многобройни. Тази е най-популярната сред тях. С нея започват разказа си и историците, които придружават туристическите групи при посещението на крепостта.

© Снимка: wikipedia.bg


Първоначалният план на комплекса не е установен, но неговото изграждане е било не по-късно от втората половина на Х век. След това територията му е била разширена. Изградени са две оградни стени – вътрешна и външна, както и девет кули. Легендите свързват най-запазената част от крепостта с последният български средновековен монарх Иван Срацимир, превърнал я в своя основна резиденция и феодален замък по време на Второто българско царство. Във вътрешния пояс на Бабините Видини кули се намирали жилищните помещения с изглед към централния двор. Намерени са и основите на църква, която специалистите отнасят към ХІІІ-ХІV век. Разказва Фионера Филипова – директор на Историческия музей във Видин.

© Снимка: www.imagesfrombulgaria.com


В периода ХV-ХІХ век крепостта е служила за отбранително съоръжение, пригодено за огнестрелните оръжия, използвани по онова време. Най-значителните преустройства датират от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век. В днешните си граници комплексът заема над девет декара. Заобиколен е от ров, широк дванайсет метра, дълбок около шест. В миналото изкопът се е пълнил с вода от река Дунав, а пред входа е имало подвижен дървен мост, заменен в по-късни времена от каменен. Въпреки множеството преобразувания през вековете, „Баба Вида” е сред най-запазените паметници от Българското Средновековие. Не знаем кога точно е станала обект на туристически посещения. Може би още през 1956 г., когато е предоставена за музейно пространство от Министерството на отбраната. До тази година крепостта е била част от Видинския гарнизон. А през 1964 г. е обявена за национален паметник на културата.

© Снимка: wikimedia.org


По време на османското владичество жилищно-стопанската част от крепостта е разрушена. Заменена е със сводести каменни отделения, използвани за складове на боеприпаси и храни, както и за караулни помещения, затвор и др. Първите археологически проучвания са направени в периода между 1956 и 1962 г. Установени са няколко културни пласта. Замъкът-крепост е построен върху останките на древноримската крепост Бонония, изградена през ІІ век. Има следи от византийския, раннобългарския, къснобългарския и споменатия вече османски период. В началото на 60-те години на м. в., върху изследвания дял от нейната територия, е построена сцената на летния театър, който събира около 400 души публика. Там традиционно се провеждат музикални и театрални форуми. В конферентната зала, изградена през последните години, често се организират изложби, които представят крепостта, видяна от художници, пътешественици, историци. Най-добре е описана от Феликс Каниц в книгата му “Дунавска България и Балканът”. Там са публикувани скици на Бабините Видини кули, както и сведенията, които австро-унгарският археолог и пътешественик е събрал през 1882 г.

Гравюра от Феликс Каниц

Особено ценни са картините на българския художник Иван Христов, както и на редица наши творци, пресъздали в картините си емблематичната крепост. Г-жа Филипова разказва и за интересна идея, осъществена наскоро. Служителите на музея към крепостта посрещнали най-малките посетители – малчугани от няколко детски градини във Видин. Представили им историята на мястото чрез приказните герои от легендите за Баба Вида. Интересът на невръстните зрители надхвърлил и най-смелите им очаквания.
 
Видин има още няколко паметника с уникални исторически характеристики – продължава г-жа Филипова. – Това е другата крепост, наричана “Калето”. Непременно трябва да спомена джамията на Осман Пазвантоглу, към която има библиотека, обявена за паметник от национално значение. Синагогата във Видин, построена в края на ХІХ век, е втората по големина след софийската. Тук е и катедралният християнски храм “Свети Димитър” – един от най-големите у нас.

В началото на 80-те години посетителите са достигали до 120 000 на година. След период на относителен застой, през последните 5-6 години техният брой е между 30-40 000. Постоянно обаче се увеличават чужденците, които пристигат в крайдунавския град.

Още от категорията

Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..

публикувано на 06.05.20 в 07:00

На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч

Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..

публикувано на 18.01.20 в 08:00

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20