Преди 140 години, на бесило край София, намира смъртта си Васил Левски. Всяка година на 19 февруари народът ни се прекланя пред паметта му с много болка и обич. Безспорно най-ярката фигура от освободителните ни борби срещу петвековната османска власт, Апостолът има запазено място в сърцето на всеки българин. Той успява да вдъхне надежда и вяра на нашите предци, да ги обедини около святата идея за свободата. Роден е през 1837 г. в град Карлово в семейството на беден занаятчия. Учи в тамошното взаимно училище. Едва 14-годишен остава без баща. Поради недоимъка в семейството става послушник при вуйчо си Василий, който е духовник. Продължава образованието си в Стара Загора и Пловдив. Под влияние на вуйчо си през 1858 г. става монах под името Игнатий. На следващата година е ръкоположен за дякон. През 1861 г. до него достигат идеите на Георги Раковски за въоръжена борба срещу османското иго и той решава да се посвети изцяло на революционното дело. Така попада в редиците на Първата българска легия, сформирана от Раковски, целта на която е борба за освобождение чрез съвместни и съгласувани действия с други балкански страни. Редом с български доброволци участва в сраженията на сръбските части срещу турския гарнизон в Белград. Поради проявените от него ловкост и храброст е наречен Левски. По-късно той се отказва от духовния си сан. Участието му в четническото движение и във Втората българска легия го убеждава, че не това са пътищата за освобождение на България. Предприема обиколки из страната, създава комитети в много селища, обединява ги във Вътрешна революционна организация.
Ето какво разказва за ролята му в националноосвободителното движение проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”:
Левски разбра едно: че без събуждането на народа за активен политически живот и борба за освобождение едва ли може да се постигне свободата. Разбира се, не мога да отрека ролята на Великите сили, без които създаването на една нова държавност в тази част на Европа не можеше да стане реалност. Но ако заедно с това българският народ не се събуди и сам не потърси свободата си, той едва ли би могъл да я постигне. Величието на Левски се заключава в това, че той намери инструмента, т.е. Вътрешната революционна организация, организира народа, за да започне борба за своето национално освобождение.
Делото на Левски намира продължение и след неговата смърт – в Априлското въстание от 1876 г., връхна точка в борбите на българския народ за национална независимост. Бунтът е потопен в кръв. Равносметката е 30 000 убити българи, няколко хиляди изпратени на заточение, много селища са опожарени и разграбени. Жестокото потушаване на въстанието привлича вниманието на прогресивната световна общественост към България. Виктор Юго, Оскар Уайлд, Тургенев и много други интелектуалци изразяват подкрепата си за българския народ. Така се стига до Руско-турската война от 1877-78 г., която донася освобождение на България.
Трябва да кажа, че в основата на Априлското въстание лежат усилията на Левски – обяснява проф. Дойнов. – Голяма част от хората, които вдигнаха въстанието, бяха участвали в неговите революционни комитети. Освен това, когато апостолите на революционните окръзи тръгваха по места, за да организират населението за това въстание, те не създаваха комитети, а ги подновяваха. Революционната клетва вече беше положена на много места. Уставът, създаден от Левски, стоеше в основата на Априлското въстание. Апостолите, повели народа, не създадоха нов мост, а тръгнаха по него.
Идеите на Апостола не губят своята актуалност и днес. „Ние обичаме често да цитираме думите на Левски. Но не можем понякога да усетим дълбокия смисъл на неговите послания” – споделя проф. Дойнов. – Левски ни учи да бъдем толерантни, да бъдем равни – както по отношение на свободите си, така и по отношение на задълженията си. Ето какво пише той в своята „Нареда на работниците за освобождение на българския народ”: „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република… На същото това място…, в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”
Това е едно завещание, което винаги трябва да имаме предвид. Защото Левски в онова време достигна до демократичните идеи, които бяха идеи на Просвещението в Европа… – продължава проф. Дойно Дойнов. – Създаването на национални държави и на свободата: свобода лична, свобода национална – това са големите измерения на идеите на Левски, които продължават във времето. Това са най-хуманистичните идеи, завещани ни от XIX век. Те намериха продължение в нашата следосвобожденска история, живи са и днес. Аз мисля, че хуманните идеи на Апостола са една вечна основа, че посланията му са живи и днес.
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..