„Дошла ми е Сирница”

Животът на нашите предци протичал в единен ритъм, зададен от редуването на делници и празници, на работа и веселие, на постене и блажене. Така храната и храненето не били просто въпрос на личен вкус и избор, а следвали определени правила, носели ритуален смисъл, подреждали битието на отделния човек, на рода, на селището.

Според Православието, постът изключва всякакви храни с животински произход: не само месо, но и тъй нареченото „бяло блажно” – мляко, млечни продукти и яйца. В определени дни се разрешава риба, а в други дори олиото е забранено. Безгръбначните животни (охлюви, миди, октоподи) се считат за постни и са разрешени. Постът обаче не се отнася единствено до храната – освен блажното, тогава са забранени още алкохолът, песните и хорàта, сватбите, интимните отношения между съпрузите. От 365 дни в годината постните могат да достигнат до 200. Най-чести са еднодневните пости – в сряда и петък, в навечерието на Богоявление (5 януари) и на два големи църковни празника: Отсичане главата на св. Йоан Кръстител или Секновене (29 август) и Кръстовден (14 септември). Според народното вярване на Секновене не само се пости, но и не се консумират червени храни или напитки – заради кръвта на светеца, пролята на тоя ден.

Докато християнското учение поставя акцента върху пречистването и смирението, във фолклора се изтъква, че постенето помага на човека и съвсем конкретно – например за сбъдването на молитви или за избягване на опасности. Като притча се разказва историята за жена, която всеки ден прекосявала железопътната линия, за да отиде на работа. Един ден, когато се прибирала, натоварена с покупки, и водела за ръка детето си, токът на обувката й заседнал в релсите. Изведнъж се задал влак, тя с всички сили се мъчела да отскубне крака си, но не успявала. Малко преди влакът да я връхлети, сякаш от нищото се появили двама младежи, които я избутали встрани и спасили живота й и този на детето й. Трогната и благодарна, жената попитала за имената на своите спасители. Те й отвърнали, че се наричат Сряда и Петък – заради това, че спазвала постите, те й се притекли на помощ в труден момент. Поуката от разказа е ясна: за да разчитаме на Божията помощ, трябва да постим.

Освен кратките пости има и многодневни. Богородичния пост трае 14 дни и представлява подготовка за Успение Богородично или Голяма Богородица на 15 август. Петровият пост пък предшества празника на св. Петър и Павел на 29 юни, като започва от първата неделя след Петдесетница. Затова той е с различна продължителност – от няколко дни до няколко седмици. Според една легенда св. Петър единствен се осмелил да влезе в битка с Черната Чума. Тя изгорила крилата му, но той успял да я удари с патерицата си и тя останала гърбава. Оттогава Господ наредил християните да спазват Петровия пост, та да поникнат отново крилете на светеца. Четирийсет дни преди Коледа започва Рождественският пост, който се счита за „радостен пост”, понеже предвещава раждането на Спасителя. Затова той не е толкова строг и през повечето време се разрешава риба и олио.

Най-дълъг и тежък е постът преди Великден – неслучайно той се нарича Велик. Началото му се бележи от Сирни Заговезни – седем седмици преди Великден (тази година на 17 март). Седмица по-рано, на Неделя Месопустна, хората ядат за последен път месо, а на Неделя Сиропустна се разделят с другите блажни храни. Затова те присъстват в изобилие на трапезата – правят се баници, яйца по панагюрски, пържена риба и пр.

Във връзка със заговяването е и обичаят амкане или хамкане: парче сирене или варено яйце се закрепят на конец, който се връзва на гредите на тавана или на точилка. Яйцето или сиренето се въртят и всички се опитват да го хванат с уста, без да си помагат с ръце. В по-ново време на мястото на бялото блажно се появява бялата халва (вероятно заради белия си цвят, макар че всъщност е постна) – най-напред в градовете, а после и по селата. Така сред смях и веселие хората се разделят с блажната храна. На следващия ден всички съдове и прибори се попарват и се изтъркват с пепел, за да не остане и следа от мазнина по тях.

Важно място в подготовката за Великия пост заема прошката като акт на духовно пречистване и освобождаване. Хората посещават роднини, кумове и приятели, като носят подаръци и взаимно си прощават. Големите фамилии се събират и по-младите членове ритуално искат прошка от по-възрастните, като им целуват ръка. После ролите се сменят и по-възрастните на свой ред искат прошка. По този начин хората се освобождават от лоши чувства и обиди, връзките между тях се заздравяват и семейството става по-сплотено и силно.

След обредната вечеря идва ред на веселби и забавления – като за последно преди поста. На много места през този период обикалят дружини от маскирани ергени, наричани кукери, кукове, дракуси, старци. Характерни са и големите сирнишки огньове: обикновено на високи места извън селото се запалват купчини суха трева и клони, кошери и кошове, пълни със слама или намазани с катран. Момите играят хоро, а младежите прескачат огньовете – отново символ на пречистването. Момците изпращат запалени стрели в дворовете на любимите си и с това дават израз на своите чувства и намерения за бъдещето... Така прошката, веселието, огънят и любовта вървят ръка за ръка в навечерието на Великия пост...

Споделете

„Дошла ми е Сирница”

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Българско Национално Радио