Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Артефакти без аналог открити при разкопките на Плиска

Снимка: bulgariatravel.org

Една от уникалните находки на миналия археологически сезон е свързана с разкопките на Плиска, столица на България от края на VІІ до края на ІХ век. Става дума за 20 малки, кръгли стъклени плочки. На пет от тях е изобразена по една златна мъжка фигура. Тя е на воин, ограден с лозници. На една от плочките мъж държи за ръка жена, облечена в хитон. Фино изработените изображения са запечатани отгоре с втори стъклен кръг. Малкото съкровище засега няма открит аналог в света. Намерено е в основите на каменната арена на Плиска. Съдейки по костюмите на персонажите, учените смятат, че те са свързани с Изтока, и по-точно с Омаядския халифат. Ето какво разказва в интервю за Радио България археологът д-р Андрей Аладжов от екипа, открил средновековните стъклени уникати:

© Снимка: Венета Павлова

Знае се, че България по това време, в ранното Средновековие, е имала връзки с Омаядския халифат. Едно от най-големите доказателства за това е дворецът на хан Крум в центъра на Плиска, който наподобява планировката на палатите на омаядските принцове в пустините. Тази находка е още едно потвърждение за културните влияния между двете могъщи по това време държави: България и Халифата. Тя се датира в началото на Х век. Има вероятност предметите да са изработени и в Константинопол. По това време тази технология, прекъсната след края на Римската империя, се възражда в града край Босфора. Артефактите обаче не са направени в България, тъй като изключително сложното инкрустиране на златна човешка фигура между два вида стъклени пулове не е практикувано у нас по това време. Един от косвените доводи, които ни насочват към източния произход на тези вещи, е, че окисите, които са използвани за направата на стъклото, са много редки и се използват именно на изток – в Иран, в Египет и в Сирия.

Старата българска столица Плиска се проучва от археолози вече над 100 години. За някогашното й величие свидетелстват останки от мощната крепостна стена, от внушителната базилика, от Големия и Малкия дворец. Както посочва обаче Андрей Аладжов, средновековният град е беден на предметни находки, защото неговите жители са го напускали организирано, с вещите си, при преместването на столицата в Преслав. Неслучайно при дългогодишните разкопки са открити едва 10 златни монети, шест от които пак на каменната арена. Откриват се и стрели, ножове, боздугани, костени игли, бронзови копчета – все неща, които не са скъпи и могат да бъдат оставени. На фона на тази оскъдица изящно изработените стъкълца са истинско чудо.

Защо е било необходимо създаването на нова столица? Най-силният аргумент за това е смяната на религията, приемането на християнството в ІХ век. Хановете, станали князе, искат да скъсат със старите вярвания, със свещените места на прабългарите, а Плиска имала четири капища. Новата столица Преслав била строена като християнски град, с църкви и манастири. Камъните от могъщите сгради и укрепления на Плиска през вековете били използвани за градеж на нови постройки в съседни селища. Но и днес това, което е останало от тях, е впечатляващо.

Строителството в Плиска е едно от най-загадъчните събития в ранното Средновековие. Плиска е издигната през т.нар. „тъмни” векове за Европа – от VІІ до ІХ век – казва Андрей Аладжов. – Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни. И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости. Тя е своеобразна реминисценция на градовете от късноримския период. Най-вероятно внушителният й каменен облик е плод на настъпателната политика на хан Крум, който има финансов и строителен ресурс да построи такъв огромен град – най-големия в Средновековна Европа по това време.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Икона на Св. Варвара

Почитаме света Варвара, празникът е известен и като Женска коледа

Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..

публикувано на 04.12.24 в 06:05

Честваме св. Андрей Първозвани, смятан за покровител на древните българи

На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..

публикувано на 30.11.24 в 05:30

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25