Иво Иванчев е от София и е музикант по образование и професия. Воден обаче от дългогодишната си любов и интерес към костенурките, през 2002 г. той сбъдва детската си мечта – да създаде спасителен център за сухоземни костенурки. Първият и единствен по рода си в България център за рехабилитация и размножаване на мъдрите животни се намира в с. Баня, община Несебър. Изграден е изцяло с лични средства, като за целта Иво използва личния си имот в селото. През 2007 г. той създава и фондация „Геа Челониа” – първата неправителствена организация, посветена на опазването и изучаването на костенурките. Фондацията е призната от Министерството на околната среда и водите като единствената с разрешение да извършва полеви и научни изследвания на територията на нашата страна с цел опазване на двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шипоопашата (Testudo graeca ibera и Testudo hermanni boettgeri), намиращи се на територията на България: Слабоизвестен факт е, че костенурките са групата гръбначни животни, която е най-застрашена от изчезване. Близо половината от видовете костенурки на земята са на прага на тоталното изчезване. В същото време този факт е някак си извън фокуса на общественото внимание и техните проблеми са скрити за повечето хора. Костенурката е едно много специфично животно, което няма аналог в живата природа. Можем да си представим как е еволюирало така, че скелетът да е от външната страна на тялото му. Центрове, подобни на нашия, има на много места по света. Специално в Европа знам за такива в Гърция, Франция, Англия, Италия.
© Снимка: www.geachelonia.org
Спасителният център, ръководен от Иво Иванчев, не е зоопарк или място за постоянно пребиваване на костенурките, както много хора си мислят. Тук идват намерени костенурки от цялата страна. Като начало им се извършват задължителните манипулации – оглед на състоянието на животното, измерване, претегляне, фотографиране, обезпаразитяване. След това всеки индивид се маркира, като се поставя съответния брой нарези върху корубата по специално създадена технология. Така всяка костенурка получава индивидуален номер, нещо като ЕГН при човека. С този идентификационен номер тя вече е регистрирана и, след като се върне към естествената си среда, при повторно намиране, може веднага да се разпознае, разказва Иво Иванчев. – Проблемите са свързани най-вече с унищожаването на местообитанията им. Това е проблем, който засяга, разбира се, не само костенурките, а живата природа изобщо. Принципно, като по-слабо подвижни животни, при строителни или селскостопански дейности първите унищожени са костенурките. От много години, вследствие на глупави схващания, те са събирани и унищожавани – за храна, с лечебни цели. Съществуват митове, че кръвта на костенурките лекува различни тежки заболявания. Всъщност, няма нищо такова, но митовете са факт. И не на последно място е нелегалната търговия с цел отглеждането им като домашни любимци. Много хора гледат костенурки вкъщи, но в повечето случаи не знаят, че това е незаконно, че това е защитен вид. Те са добронамерени, но тъй като костенурката е изключително свободолюбиво и специфично животно, то, държано в плен, почти във всички случаи получава най-различни увреждания. Голяма част от костенурките, които пристигат при нас, са най-вече пострадали по някакъв начин – по пътищата, при строителни работи. Както и костенурки, които са конфискувани от властите.
© Снимка: www.geachelonia.org
Усилията на младия ентусиаст не се ограничават само със спасяването на намерени и пострадали екземпляри. Една от целите му е да запознае все повече хора с това какво всъщност представляват костенурките, как живеят, с какво се хранят, колко вида са и кои са разпространените в България. След множество кореспонденции с чуждестранни организации през 2009 г. Иво Иванчев печели един от малките проекти за изграждане на посетителски център, финансиран от Глобалния екологичен фонд със седалище в Ню Йорк. В този посетителски център има възможност да се правят презентации, да се организират посещения на ученици, да се изнасят беседи. Друг проект, който Иво печели, е за отдавна замислено сравнително изследване на костенурките. Финансирането отново идва от чуждестранна организация – Английския фонд People's Trust for Endangered Species (PTES). Проектът е свързан с опазването на двата вида сухоземни костенурки по южното българско Черноморско крайбрежие.
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук екосистемите функционират по естествен начин. С други думи – животните и растенията съжителстват..
Днес, 30 януари, ще бъдат представени условията и сроковете за кандидатстване за новия етап от програмата EXPLORER на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Създадоха..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..
"Ако го няма твойто вино лудо, животът няма да е чудо!" – строфата е от песен, посветена на един от най-старите и почитаните празници по нашите земи –..
Творците от Северна Македония, които са потвърдили участие в концерта за отбелязването на 153-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев, са..