Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук екосистемите функционират по естествен начин. С други думи – животните и растенията съжителстват в хармония, без значителна човешка намеса. Това се дължи не само на благоприятните климатични особености, но и на дългогодишните усилия на природозащитниците. Те работят активно за затваряне на хранителната верига в района чрез връщане обратно в природата на изчезнали видове.
Резултатите са повече от обнадеждаващи – само за последните 10 години над 1000 елена лопатари и повече от 150 благородни елена, 19 европейски бизона и около 150 диви коне коник, 143 двойки белоглави лешояди и още 17 от редките черни лешояди са били върнати в природата. Сега животните успешно се размножават, а колелото на живота отново се върти, възстановявайки баланса в екосистемата.
Първите стъпки в тази насока са свързани с реинтродуцирането на белоглавия лешояд преди години, научаваме от Андреана Трифонова, ръководител на Фондация "По-диви Родопи", ангажирана с възстановяването на природата в региона.
"От няколко години имаме програма за реинтродукция и на черни лешояди, които са сесрещали в природата ни и са като добавка към голямата численост от белоглавите лешоядив района - дом и на египетския лешояд. Всички те са част от мършоядните птици, които са на върха на хранителната пирамида. Основните ни усилия са свързани именно с възстановяването на тези видове и на тяхната численност, тъй като те са основни участници в естествените процеси и хранителната верига, т.е. те са фактор за богатството на биологично разнообразие в района."
Но може би един от най-вълнуващите проекти в Източните Родопи беше реинтродуцирането на тарпана преди повече от десетилетие. "Това животно е виряло преди много години на територията на цяла Европа, но е изчезнало. Полските колеги успяват да възстановят чрез запазен геном тази порода, известна като коник" обяснява Трифонова. Сега тези малки, но издръжливи кончета се адаптират чудеснов Източните Родопи.
Важен момент за природния баланс в района е завръщането на зубъра преди 10 години.
"Той е най-едрото тревопасно в Европа и възстановяването му е един от най-големите природозащитни успехи в Европа" –казва Трифонова. –Ролята му е съществена, той поддържа откритите пространства и допринася за мозаичния ландшафт – редуването на открити пространства със залесени площи и т.н.. Това от своя страна създава местообитания и за други видове. Днес, край язовир Студен кладенец бродят около 20 диви зубъра, а в горско стопанство "Женда" има още пет зад адаптационна ограда, които скоро ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат ролята си в екосистемата" – обяснява Трифонова.
Природозащитниците работят и за възстановяване на популациите на елена лопатар и благородния елен. Постепенно Източните Родопи отново се превръщат в дом за организми от всички нива на хранителната верига, включително на едри хищници като вълците, както и на "санитарите" на природата – мършоядните птици: белоглав, черен и египетски лешояд.
Оказва се че това е едно от малкото места в Европа, където можем да наблюдаваме затворена хранителна верига. С други думи –природата е почти изцяло е възвърнала контрола си върху цикъла на живота в планината."Например, когато умре кон, месото му бързо се усвоява от хищници и мършояди, което предотвратява развитието на вируси и паразити без човешка намеса. Така животното се рециклира в екосистемата по естествен начин, без да създава рискове за други животни" – пояснява в заключение Трифонова.
Снимки: Венета Николова, rewilding-rhodopes.com
Правителството одобри нова Национална отбранителна стратегия, която да подготви армията за съвременните предизвикателства и да внедри новите изисквания на НАТО. Документът заявява, че отбраната на страната "се осъществява в контекста на колективната..
Студенти от елитни университети от цял свят са подали документи за кандидатстване за летен стаж в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет. Сред тях са медалисти от национални и международни..
В брой 41 на предаването слушайте: За мисията да въведеш чужденци в тайните на българския език – интервю на Десислава Шапкарова с д-р Мая Падешка, лектор по български език в университета "Ориентале" в Неапол, Италия; Байсе Касъмларлъ –..
В минутите на "България днес" изследваме българските следи в Будапеща (Унгария) и Кампобасо (Италия). Ще стигнем и до заснежените склонове край..
В сряда сутринта на места в равнините, котловините и около водните басейни ще има ниска слоеста облачност или мъгла. Минималните температури ще бъдат от..
Правителството одобри проект на Протокол за изменение на Споразумението за прилагане на Договора между България и Русия за социална сигурност...