През този месец се навършват 135 години от рождението на големия български скулптор Андрей Николов. Той е сред онези майстори в българското изкуство, които създават представата за него, оставяйки след себе си знакови творби. Нещо повече, Николов вае европейски по дух произведения, съизмерими с най-доброто в развитието на скулптурата през XX век.

Той е роден в град Враца, в семейството на беден обущар. Записва се да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище, открито през 1896 година. Завършва скулптура през 1903-та. Още в същата година, по препоръка на преподавателя си Борис Шатц, заминава да продължи образованието си в Париж. Там четири години учи при прочутия скулптор Антонен Мерсие в Академията за изящни изкуства. По това време в града на Сена място под слънцето си оспорват различни течения: т.нар. салонна скулптура, импресионизмът на Роден и Бурдел, тенденцията към модерна опростеност на формите при Майол... Сред това многообразие Андрей Николов търси собствен път. Волята му за работа и талантът му са оценени – негови произведения са поканени в годишния Салон на френските художници. А Роден, виждайки произведенията му, ще каже: „България е малка за този автор!”

След завръщането си в родината Андрей Николов създава един уникален монумент, който днес се намира на площада при гарата във Видин. Жителите на града го наричат Скърбящия воин. Посветен е на жертвите в Сръбско-българската война от 1885 г. Английски журналист, посетил Видин, пише по този повод: „България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен...”

В периода 1910-14 г. Андрей Николов преподава в Държавното художествено-индустриално училище в София, днес Национална художествена академия. През 1914 г. скулпторът е изпратен в Рим, за да наблюдава подготовката на клишета за гербови марки, поръчани от българската държава. Там го заварва Първата световна война. Във Вечния град Николов ще остане до 1927 година. Както посочва изкуствоведът д-р Николай Бошев, в редица изложби творбите му се радват на особено внимание, а авторитетни италиански критици откриват в „неговите поетични мраморни изваяния съвършенство, присъщо само на големите майстори”. В Италия скулпторът работи неуморно, създава серия от портрети, но също и изпълнени с поетика творби като „Дух и материя”, „Копнеж”, „Детски сън”... В ръцете му мраморът оживява, изваяните от него образи сякаш дишат.

През 1927 Андрей Николов се завръща в България. От 1931 до 1940 е професор в Художествената академия. От 1937 е и неин ректор. Умира през 1959 година, оставяйки богато скулптурно наследство. Създал е бюстове на български майстори на перото като Иван Вазов, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, Елин Пелин, Кирил Христов... На известни политици като Стамболийски, Александър Малинов и Иван Евстратиев Гешов... Негов е и внушителният бронзов лъв пред Паметника на незнайния воин в София.

Днес в неговия дом-ателие в столицата се намира Центърът за култура и дебат „Червената къща”. Той организира различни програми в областта на обществено-политическото развитие, на изкуството, културата, образованието. В него има и постоянна експозиция с творби на Андрей Николов, озаглавена „Духът намира тялото”.

Снимки: архив