Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Орлина Аспарухова – първият и единствен пилот на балон в България

Орлина Аспарухова във въздуха.
Снимка: личен архив
Тя е усмихнат и изключително позитивен човек. И не би могло да бъде иначе, след като толкова често е гледала на живота буквално „отвисоко”. Името й е Орлина Аспарухова и е единственият пилот на балон у нас. Летяла е над три континента – Европа, Азия и Южна Америка. Зад гърба си има над 3000 летателни часа с балон и куп незабравими случки и емоции.

© Снимка: личен архив

Израснала съм в семейство на авиатор. Баща ми беше летец и винаги вкъщи се е говорело за авиация –
разказва Орлина Аспарухова. – Логично беше някое от четирите деца в семейството да наследи професията му, най-малкото любовта към авиацията. Започнах отначало като хоби. Като икономист работех по внос и износ на осветителна техника във външнотърговско дружество. Убедих ги да закупим рекламен балон и го поръчах за доставка от Англия. Преди да пристигне балонът, трябваше да се обуча за пилот в чужбина. Така през февруари 1988г. изкарах в Центъра за авиационно обучение в град Лешно, Полша, съкратен курс за пилот на балон, тъй като имах предварителна авиационна подготовка за други летателни апарати. Обучението е сериозно. Изучавах допълнително конструкция и експлоатация на балоните, техника на пилотиране, аеростатика и др. Пълният курс на обучение включва и много важните предмети метеорология, навигация, Закон за гражданското въздухоплаване, бордни уреди, радиообмен и др. Действащият Закон за въздухоплаване у нас забранява да се рееш свободно в небето, ако ти скимне да си купиш балон. Също както летците, и балонните пилоти трябва да минат курс на обучение и да вземат изпит пред Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА). И това е необходимо не само заради тяхната безопасност, а защото небето днес е доста пренаселено с въздухоплавателни средства.

© Снимка: личен архив

Първия си полет с двуместния балон Орлина прави през далечната 1988 година в Пловдив по време на Международния панаир. Две години по-късно се посвещава изключително и само на летенето с балон и основава клуб „Орли”.

© Снимка: личен архив

Създадох фирма, сключих договор с предприятието, където работех, закупих балона и го изплащах пет години с рекламни полети, спомня си тя. Това беше първият ми балон – с две места. През 1994 година закупих и втори балон, който е по-голям като обем и е четириместен. А през 2006-а купих последния – пасажерски седемместен балон. С него возя туристи на опознавателни полети. Изплатих го пак с рекламни договори. Все още намирам рекламодатели, но е по-трудно заради кризата. От няколко години не съм ходила на състезания. А там е страхотна тръпка. Участвала съм и в европейски състезания, и на световното в Бразилия. Това бяха първите световни еко игри. Имаше 13 вида спорт, свързани с природата, един от тях беше летенето с балон. Беше невероятно изживяване – летяхме над водопада Игуасу. Била съм и в Индия на балон-фиеста. Състезанията са хубаво нещо, има я тръпката, поставят се задачи, които се стремим да изпълним, да достигнем целта. Почти всеки месец в Европа, а и в целия свят има някаква балон-фиеста. Правят ги с рекламна цел, но и за среща на съмишленици. Там организаторите покриват част от разходите на участниците и е по-достъпно, докато на големите състезания се заплащат такса участие, хотелски такси. Тогава са необходими спонсори.

Кой е най-яркият спомен на Орлина от изминалите над 20 години с балоните?

© Снимка: личен архив

Вече 24 години летя и, може да се каже, активно, защото напуснах предприятието, където работех, малко след като през 1990 година основах клуб „Орли”. Исках да се убедя, че мога само с летене да се издържам. Оттогава хобито ми стана професия и е невероятно. Изживяванията са много. Не мога да откроя нещо по-конкретно. Драматичен беше полетът над Рилския манастир и връх Мусала, където се издигнахме с балона на 4000 метра надморска височина в една открита кошница, над облаците – невероятно изживяване. Интересни и нелеки бяха през годините и полетите над Петербург. Тежки полети, но пък така се тренираме. Няма да забравя също така първото си участие на европейско състезание във Франция през 1992 година. Дотогава бях участвала в балон-фиести, но не и в състезания от такъв ранг. Първия ден от сто балона аз бях на 37-мо място, а моят инструктор от Полша беше на 30-то и бях много радостна от този факт. По-късно имах 14-то място, 18- то от сто балонисти, и то мъже, само аз и една англичанка бяхме жените. Дълго време бяхме само двете жени по състезания и участия. Сега има вече и състезания за жени… Но опита, който имах от рекламните полети по време на панаирите в Пловдив с много трудното летене ниско над града, над тепетата и реката – всичко това ми даваше увереност и добри резултати.

© Снимка: личен архив

Сред качествата, необходими за управлението на балон, на първо място Орлина изтъква: Човек трябва да е грамотен във въздуха и, разбира се, хладнокръвен и куражлия. Много е важно да не се паникьоса, да не действа под напрежение и емоционално, а смислено. Всяко облаче трябва да ти говори – да четеш по небето за метеорологичната обстановка и когато се случи по-критична ситуация, да можеш мигновено да реагираш – казва тя и допълва, че много разчита на „наземния екипаж”. – Аз работя с около десетина души, които са в нашия клуб. Те са много опитни, тренирани.  Балон се пуска от минимум четири души наземен екипаж. Те трябва да го сглобят правилно. Едни преплетени въжета или нещо друго могат във въздуха да създадат застрашаващи живота ситуации. Аз съм много контактен човек, обичам да съм между хора и точно това много ми харесва, когато съм на състезания с приятели от цял свят. Невероятно е. Когато започвах у нас нямаше интернет, нямаше Фейсбук. А сега, дори да не съм отишла някъде на състезание по финансови причини, веднага мога да разгледам снимки от него, да прочета коментари. Имам повече от 1300 приятели във Фейсбук, с които обменяме информация и за новости в техниката, и за полети. За съжаление, не мога навсякъде да отида, но поддържам форма и съм винаги в готовност за полет. От въздуха се откриват невероятни гледки: живописни пейзажи, съчетани с красиви изгреви и залези, с невероятни облаци, с китни селца и хора, които те приветстват радостно. Надявам се този страхотен спорт да намери своите достойни наследници в България.
По публикацията работи: Диана Христакиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Станимир Михайлов

НЗОК започва проверки на болници заради съмнение за фалшиви хоспитализации

Националната здравноосигурителна каса ще проверява дали лечебни заведения са отчитали фалшиво лечение без пациентът да е лежал в съответната болница, каза пред БНР управителят на касата Станимир Михайлов, който преди броени дни беше възстановен..

публикувано на 13.10.24 в 13:48
Димитър Площаков

Адв. Димитър Площаков: Данните за чистотата на въздуха не отразяват обективното състояние

Пунктовете, на които се поставят станциите за измерване на качеството на атмосферния въздух, са далече от местата с висока концентрация на фини прахови частици. До този извод достига адв. Димитър Площаков след задълбочено проучване върху контрола..

публикувано на 13.10.24 в 11:58
Дъбът в центъра на селото, който е на над 550 години

Жителите на село Величка се гордеят със своите два дъба столетници

Няма жител на село Величка (Североизточна България), който да не знае за двата вековни дъба, превърнали се в част от природното наследство на населеното им място. Дърветата са от вида Quercus spp. През 1990 г. те са оградени и са им поставени табели,..

публикувано на 13.10.24 в 10:05