Горещото българско лято на 2013-а

публикувано на 19.07.13 в 08:07

Снимка: Борис Димитров

На терминала на летището изпращам приятелка, която от повече от 30 години има семейство във Виена. И дано най-после нещата в тая държава се оправят, казва на сбогуване. В продължение на десетина дни тя обиколи няколко институции, свързани с разрешаването на проблем, но така и не можа да го реши докрай. И изнервена, последните вечери преди да си замине, стана част от протестиращите в центъра на София. Надявам се следващия път, когато дойдеш, вече да не повтаряш думите на Андре Мороа от „Байрон”, усмихвам се аз. – Напускам без съжаление, връщам се с неудоволствие. Тя отлита, а аз се потапям в горещия български ден и не по-малко горещите вечери на протести. Против олигархията, дърпаща конците на политическия живот у нас зад кулисите. Против тези, които спечелиха своите милиони благодарение на политическа подкрепа и с помощта на мутри участваха в твърде съмнителна приватизация. А придобитата собственост в повечето случаи не съумяха да управляват. Против политическия елит, който през трудния български преход към нормално демократично общество правеше всичко той да не се случи бързо. Против всички онези, заради които около милион и половина – в повечето случаи образовани българи, напуснаха страната.

Искаме да живеем в България, искаме и децата ни да живеят тук, казват протестиращите. И припознали в политическите партии от сегашното правителство онези, които унищожиха надеждите на българите за цивилизован преход, искат смяна на политическия модел, оставка на правителството и нови избори. Гневното общество няма да се примири, след като толкова години бе мамено с неизпълними обещания. Кабинетът Орешарски не дава признаци, че има намерение да се съобрази с протестиращите и продължава политиката на неадекватни назначения на възлови длъжности на лица, чиято репутация в обществото не е висока. А това още повече влошава положението. Защитниците на правителството, които си имат своя контрапротест всяка вечер пред НДК, казват: Дайте възможност на кабинета да работи няколко месеца, да покаже какво може да свърши, вероятно подмамени от социалните инициативи на кабинета, благодарение на които се повиши сумата за отглеждане на дете през втората година от майчинството, разшири са кръгът на хората, подпомагани чрез социални помощи.

Обещания има и за увеличение на пенсиите. Това приказката за моркова и тоягата ли е?

Искаме да ни управляват хора с интелигентно виждане за нещата, настояват протестиращите пред Министерски съвет и продължават да издигат лозунги „Оставка” и „Мафия”.

Да, нови избори трябва да има, но кога? Ако се проведат в близките месеци, каква е гаранцията, че ситуацията няма да се повтори? И какво правим тогава?

Протестът с неговото коригиращо въздействие върху властта ще продължи. Но не може да бъде безкраен. Добрият вариант може би е сближаване на непримиримите позиции на протестиращите и на властта по това да се даде време на кабинета Орешарски да подготви нови избори догодина, пък тогава – каквото сабя покаже. Вотът на базата на нов изборен кодекс вероятно е най-правилният изход. Но, ако все пак българският избирател се вслуша в гласа на собствената си съвест, а не в съветите и обещанията на партийни лидери.

Впрочем, разсъждавайки върху събитията, ми се иска да припомня и неща, които нямат нужда от коментар и хвърлят светлина върху българската действителност. Голямата трагедия в мина „Ораново” и неизвестната съдба на затрупаните под земята миньори, направи хората съпричастни към съдбата им и даде повод за размишления. Единственият човек, който сякаш не се интересува от събитията и не присъства на мястото на трагедията, е собственикът на мината. И още един факт – от проучване на Стопанската камара през миналата година – над 80 процента от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, сочат данните. За тях да наемат на работа образовани и квалифицирани служители за малко пари е нещо нормално. Е, такава икономика сама си пъди късмета, но пропъжда от България и онези, които трябва да са в основата на постиженията й. И в крайна сметка изкарва омерзените хора на улицата.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!