София – древен град с несъмнен принос в културната история на Европа

17 септември, празник на Св. София и нейните дъщери мъченици Вяра, Надежда и Любов, се отбелязва и като ден на българската столица София. Смята се, че името на града идва от църквата „Св. София”. Теологическото му значение е „Премъдрост Божия”. Църквата е построена върху останките на древни храмове от първите векове на новата ера.

София е едно от най-старите населени места на континента.

Млада столица, обявена за такава през 1879 г., София е един от най-древните градове на контината със свой, все още не толкова известен принос в културната му история. Малко известно е например, че София е едно от най-старите населени места на континента.

За знаковите за Европа събития в миналото на София зам.-кмета на града Тодор Чобанов, археолог по образование, казва:

Тук имаме поселищен живот в VII-VI хилядолетие преди Христа, когато много от другите столици на Европа още не са съществували като населени места. От тук, през тези земи навлиза в Европа т.нар. неолитна революция, първият уседнал живот, със земеделие, с религия, с всички тези елементи на цивилизацията, които формират основите на европейското културно пространство.

Кръстопътното разположение на града между Изтока и Запада му отрежда важна роля в античността.

По това време градът се нарича Сердика, по името на населяващото го тракийско племе серди. Той е последователно столица на няколко римски провинции – крайречна Дакия и провинция Тракия, а по-късно и на диоцеза Дакия. Тук е центърът на най-важния път, свързващ централна Европа с Изтока, т.нар. диагонален път, по който римските легиони маршируват, отивайки да воюват с враговете на Римската империя на Изток. И това прави Сердика изключително важна за римското пространство. Не случайно градът е обгрижван от императори като Марк Аврелий, Юстиниан Велики…

Сердика става арена на знакови събития за развитието на християнството в Европа и света.

През III и IV в., време на големи промени и колизии в римското общество, градът е арена на някои от най-важните събития, свързани с утвърждаване на христянството на Стария континент. Сердика е един от най-ранните негови центрове. Има различни податки за това, че християнската община в Сердика се е появила още в I век, казва нашият събеседник. И подчертава, че най-големият разцвет и влияние Сердика преживява при император Константин Велики и неговия непосредствен предшественик Галерий. Галерий е впрочем роден в Сердика. Тук той издава документ, с който променя културната история на континента, а защо не и на света. Това е прочутият Средикийски едикт, който разрешава на християните да практикуват свободно своята религия, дотогава забранявана и преследвана от римските императори. Този едикт на толерантността звучи и днес доста модерно.

Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги” и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век

Най-голям възход полисът бележи при Константин Велики, чиято майка Елена е родом от близкия град Ниш. Константин често пребивава в Сердика, която много харесва и обича. Записано е, че той обичал да казва „Сердика е моят Рим”. Най- вероятно е построил тук не един, а няколко двореца и е оставил много значими градежи от късната античност, които сега постепенно ще разкриваме при нашите археологически разкопки. Разцветът продължава и при Юстиниан Велики, когато е построена внушителната базилика „Света София”, дала името на града. След това настъпват смутните времена на Великите преселения на народите и идва залезът на Сердика.

Църквата „Св. София” – вечният символ на българската столица

Градът възкръсва за нов живот едва с появата на българския владетел Хан Крум, превзел селището през 809 г. Той дава средновековното име на София – Средец, заради разположението му в средата на българското землище. По-късно, след превземането на българското царство от Византия, градът отново сменя името си – Триадица. Кръстопътното му положение изиграва лоша шега през XI-XIII век, когато става арена на кръстоносните походи. Софийското поле е впрочем доста обезлюдено още преди това, по време на дългите войни на българския цар Самуил срещу Византия (Х-ХІ век).

През Късното средновековие градът за втори път възкръсва от пепелта.

Боянската църква

През Второто българско царство тук пребивава може би вторият по важност човек в българската държава – севастократор Калоян, чиято лична резиденция е близката Бояна. В Боянската цръква, влязла в списка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, виждаме ярък пример за това, че българското средновековно изкуство процъфтява в т.нар. Софийска света гора, обръч от манастири около София, който се разраства през XIII-XIV век. Стенописите в Боянската църква са несъмнен шедьовър, предвестник на западния Ренесанс, допълва Тодор Чобанов.

През османския период (края на XIV-XIX век) София престава да бъде важно средище, каквото е била векове наред, за да възкръсне за трети път след Освобождението, когато година по-късно е избрана за столица на България.

Споделете

София – древен град с несъмнен принос в културната история на Европа

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Българско Национално Радио