Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кобилицата – приложение в бита, обредите и като средство за защита

Снимка: www.lostbulgaria.com
Според народните порядки, това, което за мъжа е брадвата, за жената е кобилицата. Казано с други думи – помощник при определени дейности, но и средство за защита. Неизменен и задължителен атрибут на младите момичета и невести, кобилицата присъства като ритуален предмет в много обреди и обичаи.

Дървеният уред за носене на вода отдавна е излязъл от употреба, ставайки част от етнографски експозиции. Макар и рядко, днес кобилица може да се види в някои селски къщи – из вехториите, които хората съхраняват с носталгия. Но всеки, който опита да носи с нея вода или вещи, разпределени в денкове (както правели някога), ще се убеди в съвършената й форма. Дългият къс дърво е с две извивки. В краищата са направени вдлъбнатини, в които се закрепват дръжките на дървените ведра, менците или металните кофи. Опорната точка е по средата. Поставена на човешкото рамо, кобилицата прави товара по-лек и по-удобен за носене. Необходимо е единствено товарът в двата съда да е еднакъв. В миналото само жените носели вода с кобилица. Когато било необходимо мъжете да ги отменят, правели го на ръка – с бъкел или друг подходящ съд. Мъж, който носи вода с кобилица, загубва всякакво достойнство. Още по-лошо е, ако е „ял кобилицата” – т. е. жена го е била. Тогава е изложен на големи подигравки в общността.

„Махни го този! Ял е кобилицата!” – т.е. бит е от жена. За представителите на силния пол нямало по-голямо падение. В същото време, народното право не предвижда наказание за жената, натупала мъж с кобилицата си. Само ако си представим това доста стабилно парче дърво, изработено от твърди дървесни видове, ще се съгласим, че никой не би искал да попадне под ударите му.

Според традиционните вярвания у нас, кобилицата пази момите и невестите от змейове и самодиви. Митичните създания обитават изворите, реките, езерата и пространствата около тях. Изпълнили са всички поляни и усои – и през деня, и през нощта. Ако момата и булката отидат там дори през светлата част от денонощието, изложени са на опасност. Особено „по-угледните” (по-красивите) може да имат големи премеждия. Но ако носят кобилица, самовилата и змеят са безсилни. „С кобилицата всяка жена се чувства защитена” – твърдят и първите български етнографи, описвали обичаи и поверия.

Предназначението на кобилицата да пази и защитава, както и неизменното й приложение в традиционния бит, са й отредили почетно място в ритуали за женитба, здраве, за лечение и предпазване от лоши влияния. Смята се, че по-голяма сила притежава кобилицата, изработена от дъб, явор, ясен и габър. Качествата, приписвани на тези дървета, се пренасят и върху направената от тях кобилица. Счита се, че най-добрата е от габер. При един от сватбените обичаи, булката отива до кладенеца да донесе вода, за да полее на свекъра и свекървата за ритуално измиване. При това действие водата трябва да е донесена с новата й кобилица. Гадаенето на пръстените, носене на цветната или мълчаната вода на Гергьовден и много други празници и обичаи не могат да минат без „специалното участие” на кобилицата.

И още една любопитна подробност: красивите извивки, които очертават формата на кобилицата, народът ни намира в рисунъка на хълмове и планини. Подобни названия има на много места у нас. В българската възрожденска архитектура е позната и една необичайна извивка на корниза, създадена от майстор Кольо Фичето. Така и се нарича – „фичевска кобилица”.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..

публикувано на 30.04.24 в 05:05
Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30