Макар професионалният му живот да е преминал в областта на финансите, Даниел Пишо винаги е имал слабост към историята и хуманитарните науки, към благотворителноста. България влиза в неговия живот в края на 90-те години на миналия век, когато страната все още се нуждае от хуманитарна помощ. По идея на българи, живеещи във Франция, се създава сдружението „Френско-българска солидарност” първоначално с чисто благотворителна цел. Но множественото число в названието му на френски език е заявка, че сдружението би искало да отиде отвъд помощите с дрехи, храни или лекарства.

Един от първите проекти с по-различна насоченост е свързан с издигане значението на Ловешката крепост като туристическа атракция на града. Когато през 2000 г. Даниел Пишо посещава за първи път този забележителен исторически паметник, средновековната твърдина е запусната и обрасла с храсталак.

Видях в крепостта един опърпан възрастен човек, който пасеше там две козички, разказва г-н Пишо. – Запитах се какво ли този мъж знае за историята на крепостта. Но за мое учудване той започна да разправя и разправя... И в този момент в съзнанието ми възникна една картина: осветен от прожектор, старият козар разказва историята на града и крепостта. В следващия момент светлината се пренасочва към друга част от каменната историческа сцена и там вече се разиграва нов епизод от драмата, която той разказва... Така се роди идеята за създаване на историческо представление от типа „звук и светлина”, но с актьори доброволци, които да пресъздадат събитията, свързани с тази крепост и така да я впишат в днешното икономическо съживяване на града. Впоследствие разбрах, че бедният козар е бивш учител по история. Явно бе решил да спаси крепостта от храсталаците като води там козичките си да ги опасват.

Поради това, че крепостта по онова време е почти непристъпна и осеяна с опасни дупки от липсващите железни канализационни решетки, мечтаното от Даниел Пишо представление не може да се състои. Като компромисен вариант и „репетиция” за бъдещия спектакъл с възстановка на исторически събития, „Френско-българска солидарност” спонсорира през 2005 г. представление на историческа тематика, което се играе в местния театър при препълнена зала. За основа служи една от местните легенди за обречената любов на гърка Яначко към красивата Анаста. Любов, която става жертва на борбите на независимост на българската църква от Цариградската гърцка патриаршия. Огромна статуя на Анаста и Яначко, който й напива водата, стои и до днес край опасващата града река Осъм. Отвъд тази врязала се в паметта на града трагична любов, представлението разказва историята на борбите за освобождание на българите от Ловеч, на които е свидетел и участник Анаста, живяла над 90 години. Песента за Бяла Анаста, смятана за химн на града, преминава като лайт-мотив през цялото представление. Да припомним, че именно в Алтън Ловеч се е намирал центърът на тайната Вътрешна революционна организация, ръководена от българската икона на освободителните ни борби Васил Левски. Пак недалеч от Ловеч той е заловен от османските власти.

Внушетелна статуя на Бяла Анаста и Янаки овековечава романтичната легенда

Даниел Пишо замисля спектакъла като силно послание за възвръщане на самочувствието на българите.

По онова време сред българите имаше доста пораженчески настроения, спомня си той. – Всички казваха, че България никога няма да влезе в ЕС, че не е готова. Затова ми се искаше с това представление да им припомня, че те са наследници на невероятно смели хора като Васил Левски, които са дали живота си за свободата на България. И че с такова историческо наследство българите трябва да вярват повече в себе си, да вярват, че могат да постигнат много. Символично това беше изразено в спектакъла чрез предаването на наниза с пендари от умиращата Бяла Анаста на една съвременна млада девойка. Мисля, че това послание на надежда бе за момента много важно, тъй като надеждата движи нещата напред.

В резултат на лансираната от г-н Пишо идея за превръщането на Ловешката крепост в туристическа атракция, тя бе възстановена и на нея бе монтирана инсталация за спектакъл „звук и светлина”. Направена бе още една крачка напред с изграждането в крепостта на сцена за театрални представления. Силно въздействащата постановка „И възкръсна от пламъци, възроди се държава” с разиграване на исторически събития, се игра два-три пъти на крепостта по повод 820 години от подписването в Ловеч на примирие между България и Византия, поставило началото на Втората българска държава. Но мечтата на френския приятел на България такива представления да станат постоянна туристическа атракция, носеща приходи на града, както това правят над 400-те подобни спектакъла из цяла Франция, все още не се е сбъднала. За своя принос към развитието на Ловеч Даниел Пишо бе удостоен със званието „почетен гражданин”.

Бистришките баби, чието двугласно старинно пеене е признато за част от нематериалното културно наследство на света

Сред значимите проекти на сдружението „Френско-българска солидарност”, оглавявано от г-н Пишо, е представянето на България през 2006 г. като страна- почетен гост на изложението в град Льо Ман, известен със автомобилното състезание „24 часа Льо Ман”. Това е може би най-посетеното събитие, свързано с България във Франция. Само за един уикенд по време на изложението българският павилион е посетен от над 100 хиляди французи. „Предизвикателството бе сериозно, припомня си Даниел. – Беше ни казано, че преди нас почетни гости са били държави като Индия и Китай и летвата е вдигната много високо.” За да бъде на нужната висота, сдружението решава да представи страната ни с изкуството на Бистришките баби, чието старинно многогласно пеене е признато от ЮНЕСКО за част от нематериалното световно културно наследство. А също и с копия на някои от знаковите находки от времето на тракийските владетели, като златната маска на цар Терес и бронзовата глава на цар Севт ІІІ. Традиционните български занаяти пък бяха показани чрез демонстрации на място на творци от България. Всичко това бе реализирано с безценната помощ на Центъра за социални инициативи от Ловеч, с председател Светослав Марков.

Българският павилион бе оформен като селски мегдан, обграден с фасадите на възрожденски къщи

Предизвикателството беше огромно, преценява от дистанцията на времето Даниел Пишо. – Неустойката при евентуален провал на мащабното начинание бе 50 хил. евро. Но ние се справихме отлично. Имахме над 100 хиляди посетители само за уикенда по време на изложението. Присъстваха 90 български участници – певци, танцьори, занаятчии, художници. Разполагахме с павилион с площ от 800 кв. м., оформен като селски мегдан, обграден от живописните фасади на българските възроженски къщи. А в центъра на павилиона имаше макет на църквата от Рилския манастир, в сумрака на която в осветени витрини можеха да се видят копия на предмети от прочутите тракийски златни съкровища. Беше едно чудесно постижение и значителна инвестиция както като време и средства, така и в личностен план.

Копия на предмети от тракийските златни съкровища бяха показани в музейното простарнство

Паралелно с тези културни проекти, сдружението продължава своята благотворителна дейност, подпомагайки финансово български пациенти, нуждаещи се от лечение във Франция, като 17-годишния Павел Иванов от Варна, на когото в Париж бе направена успешна черепна операция. Повече от 10 години „Френско-българска солидарност” съдейства на студенти от асоциация „Cолидари’Тер”, идващи от две елитни висши училища в Лион, като ги свързва с домове за сираци в България. По време на Коледните и Новогодишни празници бъдещите инженери и мениджъри от Франция посещават децата от тези домове. Освен играчки и лакомства, студентите даряват сираците и със своето внимание и любов, прекарвайки заедно с тях цялата си ваканция. Често подпомагат финансово домовете при извършване на неотложни ремонти, с доставка на специализирано оборудване и т.н. Голямо удоволствие е да се работи с тези млади хора, които са изключително сърцати и дават много от себе си – казва Даниел. – Един ден те ще станат влиятелни хора във Франция и съм сигурен, че ще се сещат за България и в своите професионални проекти.

Студентите от Лион се снимат за спомен в София, преди да поемат към село Дрен

Влюбен в историята, г-н Пишо знае за историческото минало на България може би повече от много българи. Прекланя се пред борческите традиции на нашия народ, „устоял на пет века потисничество”, възхищава се на смели водачи като Васил Левски. Смята, че идеите на Левски за братство и равенство, за „чиста и свята република”, в която всички националности ще имат равни права, са в основата на забележителния подвиг на българския народ, спасил своите близо 50 хиляди евреи от депортация през Втората световна война.

По-малко известно е, че българските власти през Втората световна война издават транзитни визи за влизане в странта на още 15 хиляди евреи от други европейски държави, които впоследстие се изтеглят към Палестина и различни части на света, допълва Даниел. – А пък напълно се премълчава факта, че България е единствената страна, спасила от депортиране и своите цигани, също преследвани от нацизма. Никой друг народ в Европа не е имал тази смелост.