Св. апостол Тома – апокрифи и легенди

Св. апостол Тома, родом от Галилея, е един от Христовите апостоли, загинал мъченически за християнската вяра. На древния арамейски език името му означава близнак, затова се говори, че приличал много на Исус. Паметта му се чества на 6 октомври, а заедно с останалите апостоли – на 30 юни. На него е посветен и още един празник – тъй наречената Томина неделя – първата неделя след Великден. В миналото наричали този ден Великден на умрелите, защото тогава жените боядисвали отново яйца и ги раздавали за починалите си близки – за упокой на душите им и за да не вампирясват.

Един от емблематичните епизоди в житието на светеца е известен като Уверение Томово. Когато възкръсналият Христос се явява на някои от своите сподвижници, Тома отказва да повярва и изрича прочутите си думи: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!”. Осем дни по-късно Спасителят идва отново при учениците си, сред които този път е и Тома. Обръща се лично към неверника и го подканва да се увери в истинността на чудото. Светецът не се поколебава да бръкне с пръсти в раните на Исус, след което възкликва: „Господ мой и Бог мой!”. Така съмнението на Тома става причина недвусмислено да се разкрие истината за Възкресението, а самият той получава епитета Неверни. В българския език Тома Неверни се превръща в идиом, означаващ недоверчив, вечно съмняващ се скептик, какъвто според някои мнения е и българинът по природа. Като идиом остава и фразата „слагам пръст в раната” – повдигам болезнен актуален въпрос.

„Тома Неверни” от Караваджо

Апокрифни разкази и изображения на църковното изкуство свързват апостол Тома с една от най-ценните християнски реликви – Честният пояс на Пресвета Богородица. Малко преди кончината си Божията майка пожелала да се види за последно с дванадесетте апостола. Те били пренесени на облаци в Йерусалим от земите, където проповядвали Христовата вяра. Богородица ги благословила и предала Богу дух. Само Тома не успял да се яви навреме, понеже бил зает да покръства в далечна Индия. Едва на третия ден той потеглил на своя облак. Докато се носел във въздуха, изведнъж съзрял Девата, която в този момент се възнасяла на небето. Отчаян, че не е успял да се сбогува с нея, той извикал с молба да го благослови. В отговор тя свалила пояса си и го подала на светеца, като по този начин му дала доказателство за телесното си възнесение. Преданията разказват, че поясът е запазен и до наши дни и продължава да върши чудеса. Три свети места си оспорват притежанието му: Ватопедският манастир на Света гора, църквата „Св. Стефан” в италианския град Прато и църквата „Ум Ал-Зенар” в град Хомс, Сирия.

За апостол Тома се твърди, че бил изкусен майстор строител. Според житието му, скоро след като му се паднало по жребий да проповядва в Индия, в Йерусалим пристигнал пратеник на индийския цар, който търсел изкусен художник, за да му построи разкошен дворец. Тома се наел да изпълни задачата и отпътувал за Индия. Там се явил пред царя и получил от него пари за строежа, които бързо раздал на бедните и болните, като проповядвал Христовото учение. Царят се разгневил и затворил апостола в тъмница, но скоро станало чудо. Царският брат изведнъж оздравял след тежко боледуване и получил видение на прекрасен небесен дворец. Така царят разбрал, че Тома му е приготвил не земно, а небесно жилище с милостинята, която е раздал за спасение на душата му, и заедно с брат си се обърнал към християнството. Поради този епизод от житието си, макар да не е бил на практика строител, апостол Тома се смята за покровител на строителите и зидарите, както и на дърводелците, наред с други свети люде като старозаветния Ной и Йосиф Обручник.

Като майстор строител и дърводелец светецът е обрисуван и в апокрифите. Там той представя себе си по следния начин: „Дърводелец съм, умея да правя рала и кораби. И на камъка съм майстор, мога да зидам царски дворове и палати”. В някои фолклорни текстове към фигурата на Тома се прикрепя древният сюжет за Дедал, който си изработва крила и полита с тях. Старите строители разказвали, че Св. Тома бил майстор дюлгерин и издигнал джамията на султан Селим в Одрин. Направил я толкова хубава, че султанът го попитал може ли да построи по-хубава. Майсторът отговорил, че зависи от парите. Разгневен, султанът решил да го убие, но Тома се досетил и се качил на едно от минаретата, направил си крила и литнал. Според някои варианти той се спасил, а според други паднал и умрял. Вярвало се още, че именно апостол Тома е открил дърводелските инструменти и че пази строителите от падане от скелета и от наранявания.

През Възраждането апостол Тома се почитал като патрон на дюлгерските еснафи – професионални обединения на майсторите строители и зидари. Те чествали тържествено неговия празник и често поръчвали и подарявали на църквите в родните си места икони с образа му. И до днес 6 октомври се отбелязва у нас като ден на архитектите, строителите и зидарите.

Споделете

Св. апостол Тома – апокрифи и легенди

Още от категорията

Победата в Сръбско-българската война е дело само на Българската армия

Седмица на православната книга се провежда във Варна

Бакаджишкият манастир пази ценни реликви от Освобожението на България

Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски – двама чудотворци "Чрез силата Христова"

Българско Национално Радио