Навършват се 185 години от рождението на Драган Цанков – забележителен български политик и общественик, един от строителите на Следосвобожденска България. Впрочем Българското национално радио се намира на булеварда, наречен на негово име.
© Снимка: архив
Драган Цанков е роден в Свищов в семейството на търговец. Съдено му е да живее в бурно и интересно време – епохата на българското Възраждане, когато българите, вече над четири века под османско владичество, се сплотяват национално и скоро ще поискат своя независима и демократична държава. Но в началото е словото. Към средата на XIX век нашите предшественици развиват свое национално образование, книгоиздаване, печат. Драган Цанков се включва във всичко това след учението си в Свищов, Габрово, Одеса, Киев, Виена. Учителства в различни градове, съставя учебни помагала. Доставя печатарско оборудване в родния си град, но не получава разрешение от властите да открие там печатница. Затова заминава за Цариград. С дейността му се свързват издаването на списание „Български книжици”, което има изключително значение за културното развитие на българската интелигенция, както и на в. „България”.
По това време на дневен ред е българският църковен въпрос. Нашите предци искат да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. Приносът на Цанков е значителен, макар че и до днес е обект на спорове. Той приема католицизма и става светски лидер на Униатското движение. Неговата цел е да обедини българите в автономна църква под егидата на Папата. В крайна сметка църковният въпрос е решен по друг начин. Султанът узаконява с ферман автономна православна екзархия по българските земи. Но дейността на Драган Цанков също е важна. Униатите се ползват с подкрепата на Франция. Те пораждат в Италия и Франция интерес към българската кауза, създават полезни връзки.
По въпроса за националното освобождение Цанков е сред т. нар. „умерени”, т. е. привърженици на борбата с мирни средства. Те не участват в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. След като въстанието е потушено от османската власт с много кръв, Драган Цанков, вече авторитетен общественик, е натоварен от Екзархията с важна мисия. Той е включен в делегация, която поставя българския въпрос в най-важните европейски столици. Пратениците постигат изключителни успехи. В Лондон за българската кауза са спечелени лидерът на либералите Уилям Гладстон и много британски общественици. В Берлин делегацията има среща с канцлера Ото фон Бисмарк, който се изказва в подкрепа на българското освобождение. Успешни са и посещенията в Париж и Рим. А в Санкт Петербург българите са приети лично от император Александър ІІ. Той обещава свобода на България в близко бъдеще, дори ако Русия трябва, по негови думи, „да извади меча”.
Свободата наистина идва на 3 март 1878 г. след Руско-турската война от 1877-78 г. Драган Цанков е един от най-видните политици на нова България. Той е депутат в Учредителното събрание, което поставя основите на нейната държавност. „Нашата Конституция – пише Цанков по това време – трябва да стане... таквази, по която да може да живее политически целият народ, а не само няколко души от народа, сиреч държавният глава”. И наистина Либералната партия, сред чиито лидери е Цанков, успява да прокара една от най-демократичните за времето конституции в Европа.
В периода март-ноември 1880-а Драган Цанков оглавява третото поред българско правителство. Но и по-късно, когато е в опозиция, оставя ярки спомени. През 1881 г. княз Александър Батенберг суспендира Конституцията и въвежда авторитарно управление, т. нар. „режим на пълномощията”. Като противник на този режим Цанков е заточен в град Враца, Северна България. Един любопитен факт: на властите заточението се вижда малко, та решили да обявят опасния либерал за душевно болен и да го затворят в лудница. Но протестите в цяла България били толкова силни, че този план е изоставен. Драган Цанков продължава да води непримирима борба срещу пълномощията до пълната победа през 1883-а. Тогава той отново поема премиерския пост за около десет месеца.
Нови превратности настъпват през 1886-а. Княз Батенберг е свален от проруски военен преврат, но контрапреврат скоро докарва на власт прозападно управление начело със Стефан Стамболов. Драган Цанков, който по време на униатското движение е бил сред прозападно настроените българи, вече е твърд русофил. Той напуска родината си като политически емигрант, противник на Стамболов. Ожесточените борби на русофили и прозападни русофоби не донасят слава никому. Те са болест на младата българска демокрация, все още много зависима от противоречията между Великите сили. В тези борби постепенно залязва политическата кариера на Драган Цанков. Той се завръща в България през 1895-а, избиран е отново за депутат, но влиянието му намалява. Оттегля се от политиката през 1903-а, осем години преди смъртта си.
Половин век обществена дейност тогава са цяла епоха. Животът на Драган Цанков е като истински роман за онези бурни времена. Дълги години той е сред най-популярните оратори в парламента. Ето какъв портрет на депутата Цанков прави летописецът на онова време Симеон Радев: „Шеговит и язвителен, често груб, но с една сърдечност, която обезоръжава, яростен ей сега и подир секунда смеещ се, разпасан в езика... но ловък, наблюдателен и хитър”. При всичките обрати в дейността на Цанков, при всички спорове около неговата личност и дело, той има своите несъмнени звездни мигове – в борбата за национално освобождение и за утвърждаване на демокрацията в България.
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..