Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Животът на Драган Цанков – достоен за роман

Навършват се 185 години от рождението на Драган Цанков – забележителен български политик и общественик, един от строителите на Следосвобожденска България. Впрочем Българското национално радио се намира на булеварда, наречен на негово име.

© Снимка: архив

Драган Цанков е роден в Свищов в семейството на търговец. Съдено му е да живее в бурно и интересно време – епохата на българското Възраждане, когато българите, вече над четири века под османско владичество, се сплотяват национално и скоро ще поискат своя независима и демократична държава. Но в началото е словото. Към средата на XIX век нашите предшественици развиват свое национално образование, книгоиздаване, печат. Драган Цанков се включва във всичко това след учението си в Свищов, Габрово, Одеса, Киев, Виена. Учителства в различни градове, съставя учебни помагала. Доставя печатарско оборудване в родния си град, но не получава разрешение от властите да открие там печатница. Затова заминава за Цариград. С дейността му се свързват издаването на списание „Български книжици”, което има изключително значение за културното развитие на българската интелигенция, както и на в. „България”.


По това време на дневен ред е българският църковен въпрос. Нашите предци искат да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. Приносът на Цанков е значителен, макар че и до днес е обект на спорове. Той приема католицизма и става светски лидер на Униатското движение. Неговата цел е да обедини българите в автономна църква под егидата на Папата. В крайна сметка църковният въпрос е решен по друг начин. Султанът узаконява с ферман автономна православна екзархия по българските земи. Но дейността на Драган Цанков също е важна. Униатите се ползват с подкрепата на Франция. Те пораждат в Италия и Франция интерес към българската кауза, създават полезни връзки.

По въпроса за националното освобождение Цанков е сред т. нар. „умерени”, т. е. привърженици на борбата с мирни средства. Те не участват в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. След като въстанието е потушено от османската власт с много кръв, Драган Цанков, вече авторитетен общественик, е натоварен от Екзархията с важна мисия. Той е включен в делегация, която поставя българския въпрос в най-важните европейски столици. Пратениците постигат изключителни успехи. В Лондон за българската кауза са спечелени лидерът на либералите Уилям Гладстон и много британски общественици. В Берлин делегацията има среща с канцлера Ото фон Бисмарк, който се изказва в подкрепа на българското освобождение. Успешни са и посещенията в Париж и Рим. А в Санкт Петербург българите са приети лично от император Александър ІІ. Той обещава свобода на България в близко бъдеще, дори ако Русия трябва, по негови думи, „да извади меча”.

Свободата наистина идва на 3 март 1878 г. след Руско-турската война от 1877-78 г. Драган Цанков е един от най-видните политици на нова България. Той е депутат в Учредителното събрание, което поставя основите на нейната държавност. „Нашата Конституция – пише Цанков по това време – трябва да стане... таквази, по която да може да живее политически целият народ, а не само няколко души от народа, сиреч държавният глава”. И наистина Либералната партия, сред чиито лидери е Цанков, успява да прокара една от най-демократичните за времето конституции в Европа.

В периода март-ноември 1880-а Драган Цанков оглавява третото поред българско правителство. Но и по-късно, когато е в опозиция, оставя ярки спомени. През 1881 г. княз Александър Батенберг суспендира Конституцията и въвежда авторитарно управление, т. нар. „режим на пълномощията”. Като противник на този режим Цанков е заточен в град Враца, Северна България. Един любопитен факт: на властите заточението се вижда малко, та решили да обявят опасния либерал за душевно болен и да го затворят в лудница. Но протестите в цяла България били толкова силни, че този план е изоставен. Драган Цанков продължава да води непримирима борба срещу пълномощията до пълната победа през 1883-а. Тогава той отново поема премиерския пост за около десет месеца.

Нови превратности настъпват през 1886-а. Княз Батенберг е свален от проруски военен преврат, но контрапреврат скоро докарва на власт прозападно управление начело със Стефан Стамболов. Драган Цанков, който по време на униатското движение е бил сред прозападно настроените българи, вече е твърд русофил. Той напуска родината си като политически емигрант, противник на Стамболов. Ожесточените борби на русофили и прозападни русофоби не донасят слава никому. Те са болест на младата българска демокрация, все още много зависима от противоречията между Великите сили. В тези борби постепенно залязва политическата кариера на Драган Цанков. Той се завръща в България през 1895-а, избиран е отново за депутат, но влиянието му намалява. Оттегля се от политиката през 1903-а, осем години преди смъртта си.

Половин век обществена дейност тогава са цяла епоха. Животът на Драган Цанков е като истински роман за онези бурни времена. Дълги години той е сред най-популярните оратори в парламента. Ето какъв портрет на депутата Цанков прави летописецът на онова време Симеон Радев: „Шеговит и язвителен, често груб, но с една сърдечност, която обезоръжава, яростен ей сега и подир секунда смеещ се, разпасан в езика... но ловък, наблюдателен и хитър”. При всичките обрати в дейността на Цанков, при всички спорове около неговата личност и дело, той има своите несъмнени звездни мигове – в борбата за национално освобождение и за утвърждаване на демокрацията в България.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25
Света Екатерина

Православните отдават почит на Света Екатерина

На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..

публикувано на 24.11.24 в 09:37