Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Копривщица – град-музей, в който героите и историята оживяват

(1) – родната къща на Димчо Дебелянов; (2) – паметник на Тодор Каблешков, Кантарджиевата къща вляво; (3) – родната къща-музей на Георги Бенковски; (4) – къща-музей Любен Каравелов
Снимка: www.koprivshtitza.com

Копривщица е живописно планинско градче, стаено в полите на Средна гора. Едва ли има българин, който да е идвал в Копривщица само веднъж в живота си. Докосването до къщите, калдъръмените улици, чешмите и хората там създава усещането за пътуване назад във времето. Неслучайно наричат Копривщица град-музей. Само за ден тук можете да обиколите седем къщи на бележити българи от епохата на Възраждането, чиито съдби са били тясно свързани с борбите на българския народ за освобождение от османско иго. Днес тези къщи са превърнати в музеи с автентична собствена експозиция. Ослековата къща, музеите на Дебелянов, на Каблешков, Бенковски, Любен Каравелов, Лютова къща – всички те са безценни архитектурни паметници и богатство за страната ни. Гостите на града не пропускат да посетят и архитектурния комплекс „Палавееви къщи”, където непрекъснато има изложби с картини от фондовете на музеите, посветени на Копривщица, а сред тях и платна на съвременни български автори. „Копривщица е много приветлива със своята природа и архитектура във всеки сезон на годината” – казва Елена Желязкова – екскурзовод при Дирекция на музеите в Копривщица.

© Снимка: БГНЕС

Къща-музей Ослекова къща

„Копривщица е с толкова богата история, че трудно може да се обхване всичко. Хората се интересуват от личностите, родени в Копривщица, от архитектурата, но най-вече от събитията, които са се случили тук. Въпреки икономическата криза, ни посещават много туристи, които остават очаровани от нашия град. Преди време гост от Америка ни писа, че ако този град е в САЩ, той ще се постави под стъклен похлупак, защото в него има много ценни неща. По време на Фолклорния събор на поляните край Копривщица се събират хора, които ценят песенното и танцовото наследство. Всяка година патриотичното настроение се чувства по улиците на града, когато се прави възстановка на събитията от избухването на Априлското въстание през далечната 1876 г. В такива моменти хората забравят за ежедневните проблеми и заживяват с историята и приповдигнатия дух от събитията в миналото. В града имаме два етнографски музея: Ослековата и Лютовата къща. Сградите са от времето на Кримската война (1853-1856 г.), с много красива архитектура, и се характеризират с богата стенописна украса, както и със затворени вече салони на мястото на откритите по-рано чардаци. Там посетителите се запознават с бита и начина на живот във възрожденска Копривщица. В Лютовата къща, която е сред най-ценните архитектурни паметници в града, сега има нещо, което рядко може да се види в други части на страната. Това е изложбата от характерни за Копривщица плъстени, нетъкани килими, които тук достигат много високо майсторство при тяхната украса, докато в други краища са се правили с много по-семпла изработка. Истина е, че ние живеем в един град-музей, често се шегуват с нас, дали и хората вече не са се превърнали в експонати. Така е, защото се обезлюдява и този град. Понякога ни се струва, че живеем в далечното минало, защото тишината и спокойствието, които ги има тук, са нещо рядко срещано в другите градове на България. В Копривщица се пази споменът за големите местни родове Моравенови, Чипеви, Чомакови и потомци на Каблешкови, Каравелови, а някои от наследниците им още живеят в нашия град” – разказва Елена Желязкова.

© Снимка: www.koprivshtitza.com

Родната къща на Тодор Каблешков

Една от най-красивите възрожденски къщи, която оставя траен спомен в съзнанието сред бърза обиколка на музеите в Копривщица, е домът на българският революционер Тодор Каблешков. Райна Пачева е свързала живота си с тази къща, тя е уредник в нея и всеки ден посреща и разказва историята на Каблешков на любопитните посетители.

„Това, което малко се знае за Тодор Каблешков и често хората научават, идвайки в Копривщица, е че той пръв започва превод на романа „Граф Монте Кристо” от френски на български. Това е първият превод, който се прави, но остава недовършен, заради събитията по време на борбите за освобождение. Тъй като Каблешков е учил във Френски колеж в Цариград, усвоява три езика – турски, френски, гръцки. Бил е много солидарен с борбите на френския народ, с Френската революция. Даже отива в колежа с червена вратовръзка, в знак на солидарност с революцията. Когато човек посети родната му къща, вижда че той произхожда от богато семейство. Много често посетителите задават въпроса – какво му е липсвало на младия Тодор, за да тръгне и той против османската власт? Това го пита и Селями Паша, когато го залавят в Троянския Балкан, на което Каблешков отговаря – „Аз не мога да гледам как народът ми се мъчи, всички съседи се освободиха, само ние още ви робуваме”. Заради тази искреност пашата затваря Каблешков в заптийска стая в Габровския конак, а не в килия за бунтовниците. Там Каблешков издебва охраната, взима оръжието му и сам слага край на живота си. Той умира едва на 25-годишна възраст. Туристите се впечатляват и от архитектурата на Каблешковата къща, която е една от най-хубавите в града. В една от стаите има таван, покрит целия с дърворезба – истински шедьовър”.

По публикацията работи: Гергана Манчева

Още от категорията

Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..

публикувано на 06.05.20 в 07:00

На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч

Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..

публикувано на 18.01.20 в 08:00

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20