Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Безработица има, но 270 хиляди българи без препитание не искат да работят

Снимка: БГНЕС

Живо ли е все още възхваляваното българско трудолюбие или и то, подобно на други национални ценности, отдавна е сложено в шкафа за непотребни неща? Във всеки случай нещо радикално се е променило, след като през миналата година 270 хиляди българи в трудоспособна възраст са имали възможност да работят, но не са пожелали, както оповести статистиката. Тоест, 8 на сто от работната сила у нас по различни причини не е била активна в търсенето на работа.

Около 20 хиляди души от тази група са хора с висше образование. Среднистите са 130 хиляди, а 120 хиляди души са с основно или по-ниско образование. И ако за последната група все пак има някакво обяснение, то учудващ е отказът на включените в първите две групи да заемат предлагано работно място при условията на сериозна безработица в страната, надвишаваща 12 процента. Демотивацията за работа е тревожен проблем и откроява процеси и в обществото, и на пазара на труда в частност. По данни на Българската стопанска камара всеки четвърти безработен младеж у нас е с висше образование, а 30 процента от безработните млади хора никога не са започвали работа. Почти толкова е броят на младите, които нито работят, нито учат.

Правата се изкривява още на ниво образование. Почти няма допирателни между нуждите на бизнеса и излизащите от висшите и средните училища млади хора. Университетите, станали ненужно много на брой, всяка година бълват прависти, филолози и други не особено търсени за момента специалисти. И средните училища дават своя принос в групата на не особено необходимите за икономиката сега хора. А в същото време не достигат компютърните специалисти, с които България се гордее, заварчици, асансьорни техници. Фирмите се борят за всеки инженер още от студентската скамейка. От друга страна, младите българи не бързат да заемат всяко предложено им място с мотив, че то или не дава шанс за кариерно развитие, или пък е лошо платено. Смятайки себе си за хора със супервъзможности, които все трябва да бъдат оценени от някой работодател, окачват дипломата на стената в очакване на най-добрия шанс. И така, с времето губят част от придобитите умения. Много неработещи отказват да се преквалифицират, дори да имат възможност. „Работа не на всяка цена”, заявяват някои. И разчитат на финансова помощ от родителите или други доходи…

Явлението има коментар, макар и случаен. „Просто манталитетът на българина е такъв”, казва млад мъж на около 25 години. Светлана, на почти същата възраст, е работодател. Фирмата й „Забавна математика” помага на деца да проникнат по-бързо в тайните на аритметиката.

„В днешно време младите хора имат много високи изисквания – казва тя. – Искат веднага след завършването да започнат някаква страхотна работа. Не са готови да направят тези малки стъпчици, докато си намерят подходящата работа. Малко или много, има някаква апатия, мързел и високи очаквания, които не отговарят на техните възможности. Кой храни тези хора? Ами явно има родители, които мислят, че трябва да издържат детето си, докато не изпадне в критично състояние. Тоест, семейството няма нагласата да научи децата си да се справят сами. Вярно е, че със заплата, примерно, от 500 лева, трудно се живее, но в крайна сметка много хора започват с такъв доход и ако са способни, буквално за месеци се издигат. Въпросът е какво цели човекът, заемайки работно място с такава заплата. Ако е просто да изкарваш пари и с тези 500 лева да живееш, то търси си работа, която ти дава повече пари. Ако обаче тези 500 лева ти донесат някакъв опит и в рамките на два-три месеца после можеш да си намериш работа с двойно по-висока заплата, струва си да поработиш за такава сума.”

Петьо е на около 40 години.

„Моето мнение е доста рязко в тази посока, защото този народ, или голяма част от него, дълги години беше учен съзнателно да мързелува, да прехвърля отговорности на някой друг: „Е, ако е спешно, някой друг ще го свърши”. И така в един период от 40, 50, 60 години да претупва нещата, стана една от характеристиките на българина. От друга страна, този човек вече е отвикнал да работи, не е имало кой да го научи на това, говорим за по-младите. И в даден момент за тях е нормално да чакат наготово.”

Къде сме ние сред другите държави от ЕС в това отношение?

Последна в класацията е Италия. Най-малък е процентът на хората, които не работят и не си търсят активно работа в Чехия, Дания и Германия.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Сградата на Българска Академия на науките

Академиите на науките на Куба и България обединяват сили в решаването на глобални проблеми

Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в Софийската опера и балет. Именно този специален случай, както и 64-ата годишнина от установяването на..

публикувано на 15.10.24 в 15:25
Инженер Катя Стоянова, ръководител на проекта „Реставрация, консервация и социализация на Хераклея Синтика

Отличиха община Петрич за популяризирането на Хераклея Синтика

Община Петрич получи награда за оригинално популяризиране на туристическа дестинация "Хераклея Синтика". Това каза за БТА инж. Катя Стоянова, ръководител на проекта "Реставрация, консервация и социализация на Хераклея Синтика". Наградата е връчена на..

публикувано на 15.10.24 в 13:47
Атанас Запрянов

Разбилият се учебно-боен самолет L-39 е бил технически изправен

Комисията, която разследва авиокатастрофата, при която на 13 септември се разби на земята учебно-боен самолен L-39 в Граф Игнатиево, не откри преки грешки в организацията на полета. Това съобщи служебният министър на отбраната Атанас Запрянов на..

публикувано на 15.10.24 в 10:36