Живо ли е все още възхваляваното българско трудолюбие или и то, подобно на други национални ценности, отдавна е сложено в шкафа за непотребни неща? Във всеки случай нещо радикално се е променило, след като през миналата година 270 хиляди българи в трудоспособна възраст са имали възможност да работят, но не са пожелали, както оповести статистиката. Тоест, 8 на сто от работната сила у нас по различни причини не е била активна в търсенето на работа.

Около 20 хиляди души от тази група са хора с висше образование. Среднистите са 130 хиляди, а 120 хиляди души са с основно или по-ниско образование. И ако за последната група все пак има някакво обяснение, то учудващ е отказът на включените в първите две групи да заемат предлагано работно място при условията на сериозна безработица в страната, надвишаваща 12 процента. Демотивацията за работа е тревожен проблем и откроява процеси и в обществото, и на пазара на труда в частност. По данни на Българската стопанска камара всеки четвърти безработен младеж у нас е с висше образование, а 30 процента от безработните млади хора никога не са започвали работа. Почти толкова е броят на младите, които нито работят, нито учат.

Правата се изкривява още на ниво образование. Почти няма допирателни между нуждите на бизнеса и излизащите от висшите и средните училища млади хора. Университетите, станали ненужно много на брой, всяка година бълват прависти, филолози и други не особено търсени за момента специалисти. И средните училища дават своя принос в групата на не особено необходимите за икономиката сега хора. А в същото време не достигат компютърните специалисти, с които България се гордее, заварчици, асансьорни техници. Фирмите се борят за всеки инженер още от студентската скамейка. От друга страна, младите българи не бързат да заемат всяко предложено им място с мотив, че то или не дава шанс за кариерно развитие, или пък е лошо платено. Смятайки себе си за хора със супервъзможности, които все трябва да бъдат оценени от някой работодател, окачват дипломата на стената в очакване на най-добрия шанс. И така, с времето губят част от придобитите умения. Много неработещи отказват да се преквалифицират, дори да имат възможност. „Работа не на всяка цена”, заявяват някои. И разчитат на финансова помощ от родителите или други доходи…

Явлението има коментар, макар и случаен. „Просто манталитетът на българина е такъв”, казва млад мъж на около 25 години. Светлана, на почти същата възраст, е работодател. Фирмата й „Забавна математика” помага на деца да проникнат по-бързо в тайните на аритметиката.

„В днешно време младите хора имат много високи изисквания – казва тя. – Искат веднага след завършването да започнат някаква страхотна работа. Не са готови да направят тези малки стъпчици, докато си намерят подходящата работа. Малко или много, има някаква апатия, мързел и високи очаквания, които не отговарят на техните възможности. Кой храни тези хора? Ами явно има родители, които мислят, че трябва да издържат детето си, докато не изпадне в критично състояние. Тоест, семейството няма нагласата да научи децата си да се справят сами. Вярно е, че със заплата, примерно, от 500 лева, трудно се живее, но в крайна сметка много хора започват с такъв доход и ако са способни, буквално за месеци се издигат. Въпросът е какво цели човекът, заемайки работно място с такава заплата. Ако е просто да изкарваш пари и с тези 500 лева да живееш, то търси си работа, която ти дава повече пари. Ако обаче тези 500 лева ти донесат някакъв опит и в рамките на два-три месеца после можеш да си намериш работа с двойно по-висока заплата, струва си да поработиш за такава сума.”

Петьо е на около 40 години.

„Моето мнение е доста рязко в тази посока, защото този народ, или голяма част от него, дълги години беше учен съзнателно да мързелува, да прехвърля отговорности на някой друг: „Е, ако е спешно, някой друг ще го свърши”. И така в един период от 40, 50, 60 години да претупва нещата, стана една от характеристиките на българина. От друга страна, този човек вече е отвикнал да работи, не е имало кой да го научи на това, говорим за по-младите. И в даден момент за тях е нормално да чакат наготово.”

Къде сме ние сред другите държави от ЕС в това отношение?

Последна в класацията е Италия. Най-малък е процентът на хората, които не работят и не си търсят активно работа в Чехия, Дания и Германия.