Признава, че работата е голямата й страст, понякога дори напълно обсебваща. Желанието й е чрез опита и знанията си да оказва реално въздействие върху живота на други хора. И явно успява. Само на 28 години, Евгения Пеева вече е носител на престижната награда на Forbes България за млад и вдъхновяващ лидер в сферата на образованието. Миналата година пък попадна в класацията на стоте най-влиятелни жени в България. От три години е изпълнителен директор на НПО „Заедно в час”, създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Целта на организацията е да осигури достъп на всяко дете в страната до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в образователната ни система. Преди да оглави „Заедно в час”, Евгения е работила като бизнес консултант за международна компания в чужбина. CV-то й впечатлява и с дипломата по „Икономика, политология и социология” от един от най-авторитетните в света университети, Харвардския. Описва себе си като човек, който упорито преследва целите си и вярва, че няма невъзможни неща. Това й помага да се изправи срещу всяко предизвикателство и особено срещу скептицизма, с който мнозина посрещат старта на „Заедно в час”. Дипломата от престижния университет отваря пред Евгения „море” от възможности за реализация, но тя избира да се върне в България и да се посвети на каузата всяко дете да получи добро образование.

„Аз опитах част от това „море”. Имах възможност да работя в престижна международна консултантска компания и беше изключително ценен опитът за мен, тъй като разбрах, че това не е моето място. Разбрах, че въпреки че в тази организация работят внимателно подбрани хора, добре квалифицирани, които постоянно се развиват, занимават се с интересни бизнес проблеми, за мен това далеч не е най-интересната сфера – разкрива тя мотивите за избора си. – Считам, че образованието е мястото, където моята енергия и усилия могат да дадат най-голям резултат. И още повече в България, където съм израснала, чието общество познавам достатъчно добре и където моите компетенции и опит могат да ми бъдат най-полезни в развиване на идеи. Така че основната причина да се върна в България, след като учих и работих в чужбина, беше именно убеждението ми, че тук мога да бъда най-полезна, да имам най-голямо въздействие със своя опит и интереси. И в същото време да се чувствам добре на място, където съм израснала.”

Движещата сила на една икономика и на едно общество е човешкият фактор, а той е силно зависим от образованието, убедена е Евгения. – Това, което „куца” в родното образование, е, че не подготвя учениците за реалния живот, който им предстои.

„Време за губене няма, за да започнем да променяме настоящето в образователната ни система. Защото само през тази промяна ще променим и обществото, и напредъка на икономиката ни – категорична е младата дама. – Това, което считаме в „Заедно в час”, че трябва да се направи и международният опит също го показва, е на първо място да дефинираме много ясно какъв ще е крайният продукт, който образованието трябва да предоставя на учениците. Той не е свързан само със знания, с получаване на шестици за познаването на някакви факти, а по-скоро с уменията, които подготвят децата да изберат своя път в живота и да реализират успешно своя избор. Т.е. това е способността им да си поставят цели, да планират как ще ги постигнат, да се ориентират в морето от информация, която днес се изсипва отвсякъде и те трябва сами да могат да преценяват кое им е полезно и кое не. Така че на първо място е поставянето на ясна визия за това какво искаме учениците да постигнат. На второ място, съобразяване на подготовката на учителите и педагогическите кадри с постигането на тази визия. Хубавата новина е, че международният опит показва, че промените в една образователна система, когато са целенасочени, отнемат кратко време. Буквално за 6 години тя може много сериозно да подобри резултатите си. Такъв пример са системите в Шанхай или Сингапур, които за доста кратко време много напреднаха и то не за сметка на увеличени средства в образованието, а чрез приоритизиране на най-важните мерки, които ще доведат до бързи и устойчиви резултати.”

Една от целите на „Заедно в час” е да върне престижа на учителската професия и да покаже, че тя е сред най-важните за нашето общество.

„Със сигурност едно от най-удовлетворяващите неща в нашата работа са тези невероятни млади хора, които дръзват да кандидатстват и да станат учители и лидери по програма „Заедно в час”. Те са изключително мотивирани, всеки ден се сблъскват с много предизвикателства, и то не само професионални. Те са в голяма степен и емоционални, защото средата ни не е толкова позитивна, подкрепяща в трудните моменти – казва Евгения. – Ние, българите, сякаш имаме нагласата да се фокусираме върху негативното и за един млад човек, който се сблъсква с редица предизвикателства, този фокус е много сериозна допълнителна тежест. Така че най-вдъхновяващото е да виждаме как продължават да се борят учителите, които участват в програмата и да реализират всеки ден напредък заедно със своите ученици. Защото няма нищо по-хубаво от това да видиш дете, което е седяло на последния чин, което не е участвало в час, за което всички са смятали, че нищо няма да излезе от него, в един момент благодарение на вниманието, подкрепата, търпението и упоритостта на своя учител да разцъфва и показва невероятен потенциал. Показва, че вече може да има високи резултати, че има интерес към часовете и най-вече, че започва да вярва в себе си и да постига мечтите си.”

За краткото време, откакто функционира, програмата „Заедно в час” е успяла да пожъне своите добри плодове. Деца със затруднено социално-икономическо положение и сериозни пропуски в обучението успяват за година или две да наваксат изоставането си. „Имаме няколко ученици от малки населени места, които бяха приети в елитни чуждестранни и наши университети. Други успяха да се класират за стипендии или обменни програми”, споделя със задоволство Евгения. Според нея това, което мотивира най-силно учениците, е откриването на нови хоризонти пред тях. За себе си признава, че във времето, което успява да отдели за себе си, обича да се учи чрез книгите и чуждия опит. Едно от любимите й занимания е да бъде сред природата. „Възможността да черпя енергия от нея е това, което ми помага да се справям с ежедневното напрежение”, казва тя. А част от мечтите й отново са свързани с работата й: „Мечтая за това един ден в България всяко дете да има достъп до качествено образование, така че всички ние като общество да бъдем много по-щастливи, успешни и можещи заедно.”